"Всичко, всичко" беше доста захаросана до края. До момента, в който не се разкри истинската причина главната герония да прекара целия си живот затворена между четири стени. Написана като една съвременна приказка за Рапунцел, Никола Юн завършва сюжетната линия подобаващо, с което осмисля вложеното време на читателя, излизайки малко от рамката на клишираната история за младежка любов.
Именно тази развръзка беше и причината да посегна към "Слънцето също е звезда". Никола Юн разказва с лекота. Историята се вие като пролетен венец с благоуханни горски цветчета. Низ от случайности или от знаци на съдбата предизвикват срещата на Наташа и Дейниъл. Двема толкова различни младежи на прага на съзряването. Но това не е книга за порастването. Наташа и Дейниъл са пораснали вече, всеки по своему.
Наташа е ученичка последна година, чието семейство се е преместило от Ямайка в Щатите, когато е била на осем години, следвайки мечтата на баща й да стане актьор, да играе на голямата сцена и да вдъхновява хората със своето изкуство. Бщата на Наташа е мечтател, ала мечтите сами по себе си не са гаранция за успех. Годините минават и Самюел Кингсли постепенно се смачва и превръща в един отчаян мечтател, който гони вятъра и отказва да стъпи на земята и да се погрижи за семейството си. Трудно е, когато знаеш, че си предопределен за нещо, че имаш талант и когато осъзнаеш, че никога няма да осъществиш копнежите си. Трудно е да се върнеш в реалността и да поемеш юздите на живота си. Самюел не успява. И колкото повече той се заравя в мечтите си, толкова повече дъшеря му Наташа вкопава корените си в тази нова земя на "неограничените възможности". Наташа е практична и гледа на света с реализъм, който граничи с цинизъм. Не вярва в любовта, в мечтите, в надеждите. доверява се единствено на това, което може да докосне с ръка, да помирише, види и чуе със сетивата си. единствените реални неща на този свят са тези, за които можеш да докажеш емпирично, че съществуват. Физиката се превръща в нейната спасителна лодка, защото физиката може да й обясни света, може да й даде нещо солидно, за което да се хване. Особено когато загубиш почва под краката си. А Наташа я губи. След една глупава грешка от страна на баща й, емиграционните разбират, че те са удължили нелегално престоя си в страната и процедурата по депортиране за задвижва бързо. Никола Юн ни среща с Наташа в деня, в който престои да депортират семейството й. Това е най-кошмарния ден в нейния живот, докато не среща Дейниъл и всичките й принципи и виждания за света не се превръщат на пух и прах. 
Дейниъл е мечтател. Млад мечатател, какъвто е бил някога и баща й. Дейниъл е първо поколение американец, чийто корейски родители са дошли в Щатите преди да се родят децата им. И докато бащата на Наташа се опитва с всички сили да се влее в американските редици, господин Бе опазва корейската култура в семейството си жива. Старае се да даде всичко, от което имат нужда децата му, за да постигнат американската мечта и един ден да заживеят като равноправни на другите в тази чужда страна, но и ясно осъзнава, че човек не може да избяга от корените си. Собственик на магазин, който предлага богато разнообразие от продукти за грижата за черна коса, господин Бе е здраво стъпил на земята човек. Вече е изпратил по-големия си син Чарли в Харвард, което не се развива толкова добре, колкото очакват със съпругата му. И сега с още повече усилия се стремят да тласнат Дейниъл към медицинската специалност в Йеил. Защото да си лекар е нещо стабилно, което ще му помогне да построи здравa основа под краката си, да се развива, да разполага с финансови средства, които ще му подсигурят бъдещето. Като всеки човек, опознал бедността и нищетата, господин Бе цени високо парите. Ала това не е бъдешето, което Дейниъл иска за себе си. И все пак подтикван от властните си родители той се запътва към интервюто за Йеил, което ще реши бъдешето му именно в този съдбовен ден, в който среща Наташа.
Запознанството им и породилите се в последстиве чувства изглеждат нелепи и нереални. Mоже би аз също като Наташа виждам света доста цинично, но за мен е абсурдно да обикнеш човек в рамките на няколко часа. И въпреки това сюжетната линия се извива толкова леко и ме води така нежно за ръка, че аз изпитвам истинско удоволствие да следвам двамата млади, които за пръв път откриват трепетите на истинската любов.
От време на време спирам да чета и се питам "Възможно ли е наистина да се случи така?" и после се улавям, че свивам рамене и си казвам "Че защо не!" И в един момент самата аз вярвам в тяхната обич. А Никола Юн не изневерява на стила си и завършва тази история подобаващо и повече от задоволително поне за мен, бягайки от захаросания финал (Е, все пак оставя и една вратичка за онези безвъзвратно влюбени в романтиката читатели).
Наред с младежките трепети на любовта и окрилящото чувство на младостта, авторката внася сред страниците и стабилна порция смях, което наистина разтоварва читателя. И залага няколко сериозни теми в сюжета - за различността, за аутсайдерството, за културния сблъсък и отдава специално място на темата за расизма. Макар и вложен едва в няколко сцени сякаш между другото, цялата книга е пропита от последствията на расовите ограничения. без да става тежка и обременяваща темата е поднесена елегантно и внимателно на по-младите читатели, оставяйки ги сами да осмислят случващото се.
Радвам се, че издателство Ибис поднесе на българските читатели тези книги и съдейки по успеха, който изглежда Никога Юн пожъна у нас, надявам се скоро да видим нещо ново облечено в бълрска корица от тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар