![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgxhcT19oJuglVjU53nqDVv3DpYWUe2Z8qvnMzUIwgFq-k93G40GqIY-4V6yXY6SkK4f3503dfkskDci43NOfS7weMExt8SjlHresRfAxVkR_WQydLimx3QQeNLCpGvEbfim3hwvR-DGsU/s320/191665_b-705x1024.jpg)
Междувременно напредвам бавно. Както е тръгнало май ще си оставя Летописите на светлината за накрая. Довърших втората книга от поредицата за Възмездителите - "Зарево" и макар че започна малко мудно, Сандерсън бързо влезе в добре познатия ни ритъм, който те хвърля от едно прилючение на друго, довеждайки историята до динамична развръзка.
Моделът е познат от първата книга. Мъничко предистория и въвеждане в новата обстановка (ама наистина мъничко, Сандерсън някак е успял да укроти перото си и да не нареди двеста страници въведение, ей така, за принципа), струпване на геройте, представяне на злодея, съставяне на план, отклоняване от плана по повечето точки и провал по останали, накрая следват няколко обрата (и тук се е ограничил, без да изпада в излишно усложняване на сюжета), преброяване и прегрупиране на героите и извеждане на последните глави, обявяване на победа в текущото предизвикателство и осъзнаване на грандиозната каша, в която им предстои да се забъркат.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiPmGBXxG09GnovXhUgo-I-EgtGaJ2LF527oVEzl39agc7KEJYlozr5jZg6cPlqL5PCgdXAMldW582OF54JpECKhZOZgx5yq5e4xxkH4xKe9RgSg03myV8E6lCaYLM5j_2T9M0HmRWSvt4/s320/23011946+%25281%2529.jpg)
След като убиват Стоманеното сърце в Нюкаго на Възмездителите им предстои да защитават града от нападенията на нови епични, които биха искали да подчинят града отново. Но това би било едно малко скучно развитие на сюжета. В крайна сметка това е книга за супергерои Не може да ги оставиш да се окопаят по къщите си и да бранят територията. Не, супергероите са активни, целеустремени, немирни и често досадни.Така че Дейвид и Проф намирата някакъв алгорритъм в нападенията над Нюкаго и заминават за Бабилар, за да разследват какво се случва. А там ги очаква - Регалия. Могъща епична, способна да контролира водата - физически, да чува и вижда през нея, да проектира себе си в рамките на доста прилично разстяние, което допълтелно обърква екипа от бунтовници.
Регалия си е класически злодей, като изключим това че е жена и през цялата книга възмездителите не могат да решат каква е нейната цел - да убие Проф, да накара Проф да убие нея, да унищожи града, да накара друг да унищожи града? Изобщо женската природа си казва своето.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjBHHYMmqe9NQn63o65CY68LTyZb613vYkTPaTjlapQXP84KbqqPZTczdkiV7_m6iTUoL4g5266BS9sZQ9uIEKd-58REYqnBLoJmJQwFufEUBCIfbPE8IbO1Oa05u-heb5tABaXQ3ZLjPY/s320/15704459.jpg)
Разбира се, Меган също се появява на сцената (не може да кръстиш книга на даден герой и той да не весне изобщо), като Сандерсън не оставя съмнението по отношение на нейната лоялност да се вкорени дълбоко в читателя. В тази книга романсът между нея и Дейвид започва да добива доста по-реални измерения, но без да ставя тягостно драматичен.
Започват да се избистрят и някои от основните въпроси, които ме мъчеха в първата книга - за Злочестие, за силата и слабостите на епичните и изобщо цялата система на този футуристичен свят със супергерои. Макар тази поредица остава малко като страничен проект, сякаш е писана между другото, Сандерсън остава верен на себе си и постепенно ни показва, че има мастър план за своите герои, че всяка сила и явление имат своето логично обяснение. Но засега това логично обяснение битува само като загатки, предположения и намеци. Очаквам развитието в последната книга.
"Зарево" беше едно добро продължение, още повече имайки предвид бомбата, която Сандерсън пусна в края на книгата, за да очакваме срещата си със "Злочестие " с нетърпение. Мисля да не отлагам дълго.
Няма коментари:
Публикуване на коментар