Дървото на лъжите е една различна книга с интригуващо заглавие и както напоследък свикнах да виждам при Издателство Сиела със страхотна корица, която носи полъха на викторианската епоха, в която се развива действието на романа.
Англия във викторианската епоха е мрачно място на прошушнати тайни и религиозно подчинение. В семейството царят патриархални порядки. Жената трябва смирено да се грижи за дома и съпруга си, на когото се полага честта да се развива като индивид, да получи социален статус, престиж и име, за да издържа своето домакинство подобаващо. В такова семейство израства Фейт.
Баща й - Еразмус Съндърли е дълбоко религиозен свещеник, който не може да укроти страстта си към естествените науки. Религия и наука се съревновават в него. И той някак си се справя с баланса между вътрешните си убеждения и научните си интереси до момента, в който не прави революционно откритие, което може най-накрая да разбули мистиката на християнската религия и да даде на милионите й поклонници така желаното доказателство за нейната истинност. Но това са твърде гръмки и революционни стремежи за тесногръдото викторианско общество. Когато скандалът узрява истински, той е принуден да се оттегли на затънтения остров Вейн, надявайки се, че това забравено от света местенце е толкова малко и ограничено, че ще го спаси от разпрострелия се скандал. Ала вместо това там намира смъртта си.
Майката на Фейт е красива жена, живееща в сянката на мъжа си като примерна съпруга, копнееща за своето място във висшето общество. Годините, прекарани във властното присъствие на мъж като Еразмус, дооформят нейния образ. Постоянните забележки и упреци отправени от мъжа й за нейната неспособност да се справи с единственото си задължение, а именно да поддържа едно примерно и образцово доманикство, я смазват и задълбочават комплеса й за малоценност, стигайки до момент, в който Фейт не вижда дори и една искрена нотка в майка си.
Свободолюбивата и любознателна Фейт е изтеглила късата клечка, раждайки се в тази епоха, където на жените не е позволено да се развиват като личност. Но също като баща си, тя не може да контролира силните импулси на своето любопитство. Тя е постоянно пренебрегвана в тази област от баща си и потискана от майка си, която най-демонстративно и без капчица обич или поне такт й втълпява ежедневно колко груба, нескопосана и недодялана е, че вероятно никога няма да успеят да я омъжат. Ала Фейт и не мечтае за сватба. Тя търси познанието като удавник суша.Тя иска да учи, да открива , да разгадава, да намери своето място в един свят отреден на мъжете. И с всяка изминала година тази нейна страст ядосва все повече и повече баща й, който не може да се примири с такова бунтарско и безочливо поведение от нейна страна. Но Фейт е непримирима, също като него. Затова, когато баща й умира, тя не може да преглътне съмнителните обстоятелства, при които се случва така наречения инцидент и е твърдо решена да стигне до истината за убийството на баща й.
Разследването я отвежда до Дървото на лъжите. Дърво, което трябва да се пролива с прошепнати лъжи. Колкото по-голяма е лъжата и до колкото повече хора достигне, толкова по-голям и силен ще е плодът му. Плодът на истината. Фейт се нуждае от неговата помощ, за да разбере какво се е случило с баща й. И тогава лъжите започват да се сипят фино и добре обработено в малкото затворено островно общество, което ги поглъща жадно, умиращо от скука, готово за чапчица интрига и клюка.
Книгата е балансирана, а сюжетната линия се гради стабилно и повлича читателите със себе си по нови завои в едно интригуващо пътешествие. Мрачната атмосфера на повествованието я превръща в красива и тъмна картина, която разпалва въображението на читателя. "Дървото на лъжите" е прекрасна младежка книга, която ще се хареса и на по-възрастните читатели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар