Reader Sense: "Град от Месинг" - С. А. Чакраборти (Ревю)

Заглавие: "Град от Месинг"

Автор: С. А. Чакраборти

Издателство: Ибис

Превод: Вера Паунова

Година: 2019

Брой страници: 480

"Град от Месинг" се оказа много по-голяма от очакванията ми. А те не бяха малко, да знаете. Оказа се доста по-космополитна и като жанр и като свят, който Чакраборти (това име още не може да ми улегне на езика) е създала.

В далечен Египет едно младо момиче преживява дните си с дребно знахарство и дребни измами, събирайки пари, за да се обучава за лечител. Макар че шансовете да събере нужната сума не са особено големи, да стигне до Академията дори по-малки и изобщо някой да вземе жена за ученик в този мъжки свят - крайно нищожни. Но дори и с ясното съзнание, че това най-вероятно никога няма да се случи, Нахри не се отказва. Тя е вироглава, умна, безразсъдна, свободолюбива и устата, Може би дори твърде устата за жена.

Но животът някак си върви и Нахри притежава извстна собода и незвисимос, има контрол над живота си, което не е малко. До деня, в който без да иска призовава един дев - крайно дръпнат, войствен дев, който ту я напада, то я защитава - Дара. Двамата са принудени да бягат и да защитават живота си, борейки се със зъби и нокти да стигнат до Девебад, градът на джиновете.

За да ви въведа истински в света на Чакраборти, би ми отнело ужасно много време и едно крайно дълго ревю, което никой не би изтърпял да прочете. Толкова е разнообразен. Още по-впечатляващо е, че тя избира да въведе още от книга едно голяма част от съществата в този свят, а те повярвайте ми, наистина са много. Говорим за джинове, духове, деви, ифрити, перита, нахиди и безброй други раси и мелези. Всичко това е спретнато организирано в сложна йерархия и още по-заплетена и сложна история. Всяка една от тези раси има свое минало, което многократно се е сблъсквало с това на останалите. Ще се въздържа от нелепите си опити да ви обясня сложните взаимоотношения в света на Девабад, ще ви кажа само, че Чакраборти има разкошно въображение, много диво и динамично и умее да го изразява в думи по един пленителен и омагьосващ начин.

Историята се развива от две гледни точки. Тази на Нахри, която е последният наследник на един от най-уважаваните и силни родове деви - нахидите. Нахри, която е отгледана от хора, която прилича повече на човек, отколкото на джин, която е прекарала живота си в крайна бедност и мизерия, сама, без опора, Нахри, която не може да чете, която не помни миналото си и не разбира, защо никой не говори родния й език.

Нейната почти пълна противоположност е Али - един от царските синове на фракцията, която в момента управлява Девабад. Али е отраснал сред богатство и охолство, обучаван от най-добрите учители, изключително начетен, отличен боец и крайно нерешителен. Сякаш Чакраборти използва образа на Али, за да посее колебание у самия читател. През него тя успява да изрази основните политически и общочовешки нагласи в Девабад. Неговата несигурност и лъкатушене между разумното управление на баща му и винаги лекомисленото и на пръв поглед доверчиво отношение на брат му и ужасите на които сам става свидетел, бродейки между шафитите, оставят объркващи послания. Но не е ли такъв и животът? Tираните често оправдават тиранията и безчинствата си именно с добруването на обществото, с опазването на мира, с предотвратяването на гражданската война. Сякаш контролираните кръвоприлития са единствения начин да се предотвратят безредиците. В думите на краля на Девабад въпреки всичко има логика, както и чест. Така че нещата не са толкова прости. Чакраборти е избрала да рисува с нюанси и цветове, да напоява думите си с багри слой след слой, да маскира някои неща, да акцентира върху други, оставя ни сами да изберем къде искаме да бъдем в в този свят, на чия страна.

Сигурен знак, че си обикнал някоя история, е да искаш да се пренесеш в нейния свят. А аз искам да видя Девабад. Въпреки опасностните, въпреки трудностите, искам да видя Девабад, такъв какъвто Чакраборти го рисува с ума си, пъстър, огнен, димен, очарователен, омагьосващ, предглагащ безкрайни възможности и строги ограничения, вериги, които чакат да бъдат счупени, вериги, които трябва те първа да бъдат изковани.

А краят на тази книга... не ми се говори. Абсолютно безмилостни последни страници, в които сякаш, каквото имаше да се обърка, се обърка, оставяйки у читателя нагпрегнатото очакване на продължението в "Kingdom of copper".