"Утре" - Радостина А. Ангелова, Александър Станков (Ревю)

Заглавие: "Утре"

Автор: Радостина А. Ангелова

Александър Станков

Издателство: Софтпрес

Година: 2019

Брой страници: 320

Радостина А. Ангелова е едно от съкровищата на съвременната българтска литература. Книгите й са мелодични, красиви и подръпват най-нежните струни в душите ни. 

Първата ми среша с нея беше в "Афиши в огледалото". прекрасната история на Роза Попова ме накара да обикна думите й и прашните улици на този град, който днес ми се вижда толкова сив и мрачен, който понякога чувствам като клетка. 

Сега получавам двойна доза от този талант.

"Утре"  е книга за майка и син, написана от майка и син. Прекрасна комбинация, подходяща за подарък в този разкошен ден, когато всеки от нас иска да каже на любимата жена в живота си, колко много я обича и цени. 

Най-трудното и най-значимото нещо в живота ни е отглеждането на дете. Най-страшната мисъл е, че сме се провалили. Златната среда е мираж, недостижима. Винаги допускаме грешки, защото не можем да бъдем обективни. Не можем да се видим отстрани. В сърцата ни е постоянен ураган от страх, чудовищна любов и още безброй други емоции, които ни заливат всяка секунда и ни карат да треперим за отрочетата си. Допускаме грешки постоянно. Преглъщаме ги, избърсваме сълзите и вината от бузите си и започваме да ги поправяме. Поправяйки първите, допускаме втори. И така вечно. Но една усмивка е напълно достатъчна, за да съберем всичкия кураж на света в мускулите си и да продължим с пълни сили да се борим. 

Тома е перфектното дете, знам, че и той си има трески за дялане, но, съжалявам, ако имам такъв тийнейджър в къщата си, ще съм шапка на тояга, да знаете. Спомням си каква напаст бях аз на тази възраст и направо ме е страх да си помисля, какво ме чака, когато 3-годишната ми дъщеря стане на 13. 

Мисля, че майките заслужават два билета за рая. Един за кумулативното преживяване на раждането и първата година на бебето. И един за пубертета. Ако искат могат да споделят единия с бащата. Ако е слушал. Или пък да изкарат двоен престой преди отново да се върнат на тръстиката. 

Но да се върнем на Тома, той е страхотен тийнейджър. Отличник в една от елитните гимназии в София, добро момче, умно, любящо и кротко. Тома не се забърква в неприятности. Обича на помага на другите. И да прекарва време със семейството си. 

Но като всеки тийнейджър и той има право на своите малки бунтове и лъжи. И точно една такава мъничка премълчана истина завежда майка му Албена в неговия кръжок по театрално изкуство. 

Съжетът се завърта около приближаващото коледно тържество и пиесата, която трябва да поставят. Но постановката не е готова, никой няма дори идея какво ще играят децата. А ролята на главен учител на кръжока по неволя получава географът Велев. Роля, за която той може би е последният подходящ човек. И Албена. Майката-доброволка, която иска да даде малък урок на момчето си. 

Първата задача към децата от кръжока е да напишат своя собствена коледна история, която всички да изиграят на тържеството. Да ви кажа чество, може би коледните истории на децата бяха едно от най-красивите неща в тази книга. Тогателни, истински, докосващи. Всеки младеж крие някаква болка в себе си. Това е времето, в което осъзнаваш, че нищо не е перфектно. Мама не знае всичко. Татко не е супермен. Светът не е идеален. Хората са жестоки. Това е времето, в което се сблъскваме с първите истини. И няма значение дали и колко сме подготвени за този момент. Той винаги е труден. 

Трудно е да бъдеш себе си, в свят който ти се подиграва. Трудно е, да си всеотдаен, когато кръвта ти кипи и светът се върти около теб. Трудно е да намериш своето място в тази сложна мозайка, живота. 

Тома търси своето място. Всяко от децата от кръжока търси своето място под слънцето и се учи да живее с новонаправените си грешки. А Албена търси своето ново място в живота на  момче си. Защото в сърцето му вече има място за повече от една жена. Жените обичаме да сме номер едно в нечие сърце И не приемаме добре мисълта, че ще бъдем изместени от този пиедестал. 

Но на живота не му пука, какво приемаме добре и какво не. 

"Утре" е една разкошно написана топла семейна драма. Тя е много повече от очертанията на връзката между майка и син. Тя е роман за съзряването, за признанията, за мечтите, за онова, което най-силно иска душата. И е написана с много любов, която няма как да не ви накара да се умисхнете, а и просълзите. 

И всичко това се е подслонило под обаянието и аромата на любимата ми напитка - кафето. Чисто, горчиво, плътно, с мляко, разтапящо, горещо. 

Като живота.