"Магия от тръни" - Маргарет Роджърсън (Ревю)

Заглавие: "Магия от тръни"

Автор: Маргарет Роджърсън

Издателство: Артемис Букс

Година: 2019

Брой страници: 464

От началото на годината присъствието на тази книга в книжното медийно пространство е осезаемо. Артемис Букс нарправиха жесток дебют, избирайки да издадат именно нея.

Не случайно преди два дни се пошегувах, че Goodreads-a  ми е позеленял. Когато започнах да я чета, половина ми познати вътре вече я бяха прочели, другата половина сега я започваха. Виждах тази книга навсякъде! И има защо.

Сред страниците на "Магия от тръни" ще откриете не една и две от любимите си книжни фантазии. Като например библиотекарите, които винаги сме искали да бъдем - препасани с меч и затънали до шия в приключения. Или гримоари, които говоря и хапят. Или чаровен млад магьосник с опасни и мрачни способности като некромантията например. 

Маргарет Роджърсън се е заиграла сериозно с old school магическите мотиви, но не е избрала да мине по утъпкатаната пътека. Защото макар и вдъхновени от старата школа, нейните идеи живеят свои собствен живот сред страниците на тази книга. 

Елизабет е израства с мисълта, че библиотеката ще бъде нейн дом завинаги. Че един ден тя ще получи лиценз за Надзирател там и ще пази винаги книжните съкровища, които нейният дом притежава. 

Може би и вие като мен си представяте библиотеките като един тих и спокоен храм на знанието, безкрайни лавици с книги, прашни каталози и служители с колосален диоптър на очилата. Но тогава възниква въпроса за какво са им надзиратели на остарелите книги. Е, тези библиотеки не са чак толкова тихи и спокойни, защото рафтовете им са изпълнени с гримоари, които освен, че крият тайните на магията от погледа на обикновените хора, могат и да ти отхапят ръката. И определено са много ценни от гледна точка на оцеляванетона на света. 

Работата на надзирателите е да пазят мира и спокойствието в библиотеката, да пазят ценните й активи и с това да гарантират безопастността на хората. С две думи пазят книгите от хората и хората от книгите. Та да си Надзирател всъщност се оказва много вълнуващо занятие, нещо рицар или мускетар. Което подхожда изключително много на неспокойната натура на Елизабет. 

Представете си тази тиха и спокойна библиотека и немирния чирак, който не спира да предизвиква бедствия с приключенската си натура. Няма да ви давам примери. Ще  ви оставя сами да прочетете, защото това бяха едни от нещата, на които най-много се забавлявах в тази книга. Нека не развалям изненадата. Другото нещо, което ме накара да се смея с глас, беше отношението на Елизабет към магьосниците. 

Тя израства с мисълта, че магьосниците са зли покварени същества, които са се сродили с демоните, за да добият власт и могъщество, каквито биха им позволили да безчинстват необезпокоявани по света. Изобщо магьосниците са враг номер един. 

Докато не среща Натаниел. Красив, опасен, излъчващ сила, която може да ти замае главата и овладял сарказма до съвършенство. 

Срещата между двамата е епична. Представете си я неспокойната Елизабет, която непрестанно се забърква в неприятности, как е оставена на милостта на най-злия от най-злите магьосници, който й обяснява как в сряда пие само кръв от девици. А мозъкът на Елизабет е толкова промит с годините, че тя не успява да долови сарказма в думите му и ги взима зачиста монета. Разкош! 

И за да е пълна кашата, трябва да отчетем и присъствието на Сайлъс - демон и слуга на Натаниел Торн. 

Отколе магьосниците и демоните си кооперират по правилата на подона на симбиоза сделка. При сключването на договора магьосниците отдават на демоните години от живота си (стандартно двадесет), които да заситят глада им, а демоните споделят силата си със своите господари и се обричат да им служат и да им се подчиняват безусловно. Така магьосниците получават силата, от която имат нужда. 

Сайлъс служи в семейството на Натаниел от години, превръщайки се в част от мрачното и кърваво минало на младия мъж. Маргаред Роджърсън е свършила страхотна работа с неговия образ. Обраното чувство за хумор, скрито под маската на безропотно подчинение, която на моменти се пропуква и под нея изплуват егоцентричните шеги и тънката ирония, която наистина ми влезе под кожата. И онзи поглед: "Казах ти, че ще затънеш до шия в неприятности. Но нищо, нали съм доър демон, пак ще те измъкна."

Поздравления за Артемис Букс за този избор и реализирана идея. Страхотен старт! Сами си вдигнаха летвата високо. Очаквам още много и интересни книжни изненади от тях. Успех във всички бъдещи начинания на целия елип на издателството! :)