петък, 1 октомври 2021 г.

"Мраколуние" - Джей Кристоф (Ревю)

 
Заглавие: "Мраколуние"
Автор: Джей Кристоф


Издателство: Егмонт
Превод: Милена Илиева
 
Брой страници:720
Година: 2019
 
 
 
С лекота и ръка на сърцето бих казала, че Нивганощните хроники са единствени по рода си. Поне аз не съм срещала техен аналог на нашия пазар. Стилът на Джей Кристоф е разпознаваем, особено в бележките под линиите, които сами по себе си са впечатляващи. "Благородни ми, читателю", действително започнеш ли веднъж тази поредица, спиране няма.
 
"Мраколуние" завършва трилогията за Мия и го прави със замах. Имам чувството, че Джей Кристоф тихичко е измърморил "Да става каквото ще..." и е разгърнал пространно потенциала на кървавите и еротичните сцени. Убийства и секс не липсват, но при все високата им концентрация в тази последна част, трябва да му се даде кредит и затова, че не ефектите, а историята остава най-важна и до края. 
 


Историята на Мия е пътят на едно отмъщение. Малката Мия върви по стъпките на смъртта от  момента в който остава сираче. Бившият Шахид Меркурио и настоящият епископ на (вече му забравих всичките титли, но няма значение, защото ако сте чели първите две книги несъмнено ще си спомните за този "стар козел") е този, който й дава "занаят" в ръцете и години по-късно е най-близкото, което Враната има за семейство. А пътят беше дълъг и кървав, път който Мия си проправи с острие и хитрост, път, който я поведе през прецизното обучение на Червената църква и до арената на гладиаторите. Мия беше прелъстявана и прелъстяваше, беше предавана и предаде, беше унизена и унижаваше. Дълбоко зад бронята и маската, компасът на Мия е сверен с нашия. Тя знае точно на коя страна е и това е действително страната на правдата. Но делата, които извършва в името на своята цел, далеч не са благопристойни, нито човечни. 

Преди да продължите напред, редно е да ви предупредя, че има спойлъри. :)

В "Мраколуние" Мия вече е на финалната права на своя път. А нещата здраво се объркаха. Тя откри своя изгубен брат, когото  мислеше за мъртъв. Но това момче не е сладкият Йонен, когото тя помни и за когото милее, а Луциан, който е отгледан от смъртния й враг Скайва и който я мрази от дъното на душата си.

Трик, който умря в края на "Нивганощ" прободен от предателсткото острие на Ашлин отново броди сред страниците на "Маколуние" като плътна сянка, която не може да изостави любовта на живота си и просто да потъне в забвение. Ашлин от предател се превърна в предана сродна душа. Толкова резки са преобръщанията в сюжета и образите, които Джей Кристоф създава, че те кара до последния момент да се съмняваш в искреността им. О, и за капак господин Благ и Затъмнение просто не млъкват. Едно от нещата, които обожавам в тази поредица е пиперливият и саркастичен тон на Джей Кристоф, който не се свени да напише някоя и друга звучна псувня. Това често е спорна тема. Според някои читатели това е абсолютно замърсяване на текста, както и излишна простащина. Според мен, ако  грубият език не стои изкуствено в текста, ако не е сложен там просто, за да шокира безцелно, всичко е наред. Образът на Мия така или иначе е много противоречив. Изобщо не е нормално дете (защото тя все още не е прекрачила физиологичната граница на зрелостта) на нейната възраст да прави или мисли, което и да е от нещата, които са част от образа й. Но съгласете се, че една толкова кървава, жестока и разкрепостена поредица би изглеждала абсолютно смешно, ако се придържа към възпитана и изпълнена с добри обноски реч.

 


Все още не мога да повярвам, че същият Дже Кристоф е участвал в писането на "Аврора". Имам чувството, че е спал през цялото време и просто е оставил Ейми Кауфман да прави каквото си иска. И тук там е настоявал за някоя и друга умерено саркастична реплика, която в последствие е била тайничко редактирана.

Но ето, една добра новина. Нивганощните хроники може и да стигнаха до своя край, който беше наистина много емоционален, неочаквано за мен. Но, благородни ми, читателю, не плачи, защото Empire of Vampire вече е факт. Надявам се, скоро и у нас!


Няма коментари:

Публикуване на коментар