"Катабазис" - Р.Ф. Куанг (Ревю)

 

Заглавие: "Катабазис"

Автор: Р.Ф. Куанг

Издателство: Orange Books

Превод: Богдан Русев

 

Брой страници: 584

Година: 2025

Ако не можеш да пишеш фентъзи така, изобщо не сядай да пишеш! Мисля да откривам с това изречение всяко следващо ревю на книгите на Куанг. 

"Катабазис" е поредното страхотно фентъзи, което чета от нея. Няма празно. 

Историите, които пише са пълноценни и добре обмислени. 

Куанг обича да си избира конкретна тема, около която да оформи историята си. После я закача в средата на мишена дартс и я обстрелва безмилостно, докато не я обърне с хастара навън. В "Катабазис" под прицел са академичните среди. 

Двамата главни герои Алис и Питър са амбициозни и гениални докторанти по магософия, които по средата на своята докторантура се оказват в патова ситуация, защото техният ръководител професор Граймс умира при инцидент. И единственият наччин да продължат следването си е да слязат в ада и да върнат душата му обратно в света на живите, за да завършат мечтаната докторантура. На вас може и да ви се струва прекалено, но както Алис сама каза "майната му, нищо няма значение, всичко отиде по дяволите, затова да отидем в ада." 

Като жена в академичните среди на Алис й се е наложило да се бори със зъби и нокти години наред, за да получи мястото на докторант при професор Граймс, чието име като ръководител е повече от достатъчно да сбъдне мечтата й, ако тя успее да завърши. А именно да получи постоянно назначение. Докато Питър "просто се беше родил гениален - боговете бяха излели цялото знание на света право в мозъка му, без да пролеят нито капка."

Благодарение на този гениален ход в изграждането на образите на двамата герои, Куанг успява да даде на Алис и Питър съвсем различен старт и път, без да очерня образа на самия Питър, който тук освен контраст е и ключова фигура в израстването на Алис като човек.

Не мога да пропусна паралела между фикцията на Куанг и реалността на жените в академичните среди. През годините нещата може и да са се променили видимо на повърхността, но дълбоко в същността си това продължава е едно силно изразено мъжко общество. Наред с това Куанг успява да изкара наяве всички гноясали рани на университетската среда благодарение на концепцията си за Ада. 

Адът в Катабазис е свобразен огледален свят на мястото, което субекта обитава и съответно мястото, от което влиза в него. Преминавайки през различните кръгове на ада, Алис и Питър се сблъскват с всички важни проблеми на системата. 

Куанг е уловила брилянтно начина, по който академичната и житейска обремененост на героите се отразяват в техните личности. 

 

Алис, която е трябвало да се бори ожесточено на всяка стъпка от своята кариера, която се е сблъсквала постоянно с пренебрежение, отхвърляне и е трябвало да си извоюва всеки шанс и възможност, които е получила, защото е жена и защото няма академично потекло, се превръща в една пълна с несигурност и ниско самочувствие фигура, която като защитна реакция се крие зад непроницаемата си фасада и бърза да нападне първа, за да не бъде изядена жива в този ад. 

Питър крие други рани под наглед небрежния си вид и поведение, но тях ще ви оставя да разкриете сами. 

Тази книга е абсолютна наслада за сетивата на всеки фентъзи читател. Р.Ф. Куанг е написала не книга, а дисертация и просто не мога да не се възхищавам на смелостта й да оголи по такъв начин проблемите в една от най-престижните среди. 

"Катабазис" е много неща, приключенска история, своеобразно пътуване през ада, метафора на живота, дисекция и критика на академичните среди и поредното доказателство, че Р.Ф.Куанг е феномен в редиците на младите фентъзи писатели. 

"Пет пречупени остриета" - Мей Корланд (Ревю)

  

Заглавие: "Пет пречупени остриета"

Автор: Мей Корланд

Издателство: Artline Studios

Превод: Деница Янкова

 

Брой страници: 504

Година: 2024

Харесвам книги, които те карат да мислиш, че си ги разгадал и после те изненадват отново. А "Пет пречупени остриета" има какво да даде на читателя в тази насока.  

Мей Корланд поднася на читателя историята разказана последователно от различни перспективи. Кадърът прескача като във филм от един на друг персонаж и историята продължава своя ход неумолимо.

Колко човека са ти необходими, за да убиеш крал? Явно петима - крадла, отровителка, кралски шпионин, принц и наемен убиец, разбира се, всеки е най-добрият в своята област.  А какво се случва, когато обединиш най-добрите измамници и убийци от общата задача да убият настоящия владетел - крал Джун, който според анотацията на книгата си го заслужава? Увлекателно приключение! Мей Корланд е събрала интересни персонажи, всеки преследващ своята лична цел и интерес. Пиршество за читателя, който се лута между страниците, плетен в техните лъжи.

 

Много силно впечатление ми направи, че Мей Корланд познава и владее добре своите герои, по някое време спрях да следя имената на главите, нямах необходимост тя да ми казва, кой сега е поел разказа. Всеки внася и разказва със своя уникален глас, маниер и изказ. Просто чета и усещам кога се е сменил кадъра. Отлична работа.

Картата предоставя на читателя интересен свят с много потенциал. Движението на героите по нея беше умело осъществено. Доставя ми огромно удоволствие да проследя с пръст пътя на участниците в едно приключение, когато има карта. Да видя кой накъде се движи и как това отговаря на мащабите и светоиграждането.

Бих се радвала на малко повече мотивация при развитието на междуличностните отношения между героите и изграждането на връзките между тях. Но същевременно си давам сметка как това би се отразило на общата картина, както и че ще отнеме от темпото на историята, което е много добро през цялото време. 

След отличния клифхенгър в последната глава нямам търпение да се върна в този свят.