"Шестимата на Атлас" - Оливи Блейк (Ревю)

 

 

Заглавие: "Шестимата на Атлас"

 Автор: Оливи Блейк

Издателство: Artline Studios

Превод: Деница Райкова

Брой страници: 540

Година: 2022

Преди да видя омагьосващата корица на българското издание на "Шестимата на Атлас" не подозирах за съществуването на тази книга. Също така още преди да съм дочела анотацията на книгата докрай, вече бях решила, че ще я чета - Александрийската библиотека, тайно общество, магьосници, кой нормален фентъзи фен не би захапал въдицата. На мен лично не ми трябва много убеждаване преди да реша да си купя книга. Започнах да разглеждам немските и английските издания, които мога да поръчам от Амазон, защото не ми се чакаше до следващото пътуване към България. Но в крайна сметка дизайна на корицата надделя. Поръчах си най-чинно българското издание и си изчака ред. Че даже и втората книга излезе междувременно (и нея си я купих).

А сега по същество. Александрийското общество пази изгубеното знание за магията и света от древни времена. А знанието е сила. Това е превърнало Обществото в най-могъщата организация. Да, съперници много, но в края на деня парите могат да бъдат само това, съперник, за конкуренция не може и да става дума. За съжаление, думата могъщество е многопластова и под горните слоеве , където се крие натрупаното с годините знание, саможертвите, отдадеността, труда и всеотдайността, лоялността и издръжливостта, лежат и едни далеч по-прогнили слоеве, защото властта заслепява, дава чувството за безтегловност, за неуязвимост. Когато всичко изглежда възможно, когато всичко е възможно, човек лесно се подхлъзва. Впрочем тази идея, идеята за абсолютния капацитет, за безкрайните възможности, е дълбоко залегнала в повествованието и в изграждането на света. Да си призная, все още обмислям, дали това е по-скоро положително или отрицателно за историята. Но на тази идея ще се върна по-късно. Веднъж на десет години Александрийското общество сформира клас от шестима междинника (магьосника, така и не разбрах защо ги наричат междинници, може би трябва да се види в оригиналното издание). 

Никой от шестимата избраници няма представа в какво се забърква, нито какво го очаква, когато получава лично поканата си за този клас. Едно е ясно обаче, макар и забулено от тайни, Александрийското общество може да им предложи власт и бъдеще, каквито никоя друга работа, учебна програма, стаж или каквото и да било, би могло.

Затова и всеки от избраните най-добрият в своята област. А нещата, които могат да постигнат са отвъд всичко, което сте си представяли. Оливи Блейк се възползва максимално от факта, че пише фентъзи и рамките определя тя. В това отношение историята е доста наситена, ярка и многопластова. Разбирайте, рамки почти няма.

Свикнали сме в повечето фентъзи и фантастични светове магията да е подчинена на определени правила и ограничения. Навсякъде има силни и слаби магьосници. И силните са изключително силни, тяхната магия сякаш е безкрайна, но те отново са ограничени от собственото си незнание как да използват този бездънен кладенец с магия. Знам, че е доста клиширано, но също така е и необходимо. Иначе как да обясним на читателя, защо този мега силен герой не може просто да щракне с пръсти и да оправи нещата в рамките на две изречения? Оливи Блейк оставя друго впечатление за своите герои. Те всички носят невероятна мощ, те са дългоочакваните избрани, които най-накрая ще съставят безценната шестица на Атлас. Блейк постоянно намеква и споменава открито колко силна е магията им, бездънна сякаш, оставя впечатлението, че ако пожелаят, мога да приключат всичко още тук и сега. И макар всеки от тях да следва своята собствена адженда, никой не щраква с пръсти. Не ги спират скрупули, нито скромност или лоялност. Просто не го правят и да си призная това малко ме бъгва. 

Разбира се, обяснението е едно. Всеки от тях владее до съвършенство своята област, но това не е достатъчно, единствено комбинирането на общите им усилия и способности може да доведе до желания абсолютен резултат. А всеки от тях е силен индивидуалист с мегаломански наклонности и невъзможност да се доверява на другите хора, което проваля съответно и всички опити за екипна работа. И все пак оставам с усещането за излишно преувеличение на способностите.

Не ви разказах много за самия сюжет и задната корица не го прави. Честно казано разбирам защо. Събитията са твърде навързани и неизбежно ще ви спойлна нещо, което не искам. А и първата книга поставя повече въпроси, отколкото да дава отговори. 

Харесах историята, ще прочета и "Парадоксът на Атлас", вече се е наредила на рафта у дома, но да си призная очаквах малко повече. Може би просто очакванията ми са били прекалено големи. Знам ли? Накрая оставам с един вкус за преситеност без да съм получила отговорите, които търся. И този дисбаланс ме кара да се чувствам дискомфортно. Туистът в края на книгата също не беше много изненадващ, Когато работиш с малък набор от герои и затворена среда, е трудно да подлъжеш читателя, за да го изненадаш накрая. Но да видим как ще продължи втората част. Може би там ще получа отговорите, които търся.