"Едно възможно начало" - Тодора Радева (Ревю)

 

Заглавие: "Едно възможно начало"

 Автор: Тодора Радева

Издателство: ICU

Брой страници: 176

Година: 2023

 

 

"Едно възможно начало", това заглавие звучи толкова красиво, толкова необятно като безкрай. Отваряш книгата на Тодора Радева и изпадаш в безтегловност, а разказите й те понасят навсякъде. Те са преплетени спомени, желания, истории, които копнеят да бъдат споделени, изляти от нечие сърце и в нечие сърце, да си намерят пристан у читателя, да се свържат със собствените му лутания, неизживени мечти и преболедувани спомени. Осемнадесет отделни разказа, които се свързват един с друг на различни нива, някои сюжетно, други емоционално. 

Тодора Радева, ще си позволя да я наричам Дора, защото това име ми е много скъпо, а след края на тази книга се чувствам по особен начин свързана и с нейния вътрешен свят. Дора Радева пише изкусно, по женски, ненатрапчиво, много фино, нежно и право в целта. От разказите й струи ефирност, каквато никой мъж не може да сътвори. Наситени са с премислена и натежала от годините емоционалност. Героите й са самотници, които в даден момент от живота си са изпитали онова щастие, за което всички мечтаем. Всеки от тях е изживял своя катарзис и е изпитал тежестта от преходността на този свят. И всеки гледа на нея по-различен начин - някои продължават непримиримо да търсят, други са се свили от страх, трети са заключени в спиралата на собствените си избори. 

 

Някои разкази са наситени с тихо примирение, други с гняв и пасивно-агресивно разочарование, има истории, които те карат да летиш, да мечтаеш и такива, които те смазват под тежестта си, оставяйки те напълно разкъсан и отчаян. Тази преходност е едновременно избавление и крах, тя е живот, променлива, която съпътства всяко наше решение, всяка усмивка, сълза, всеки стон и смях, всеки миг. Защото всичко опира и се заключва в това, в един миг. Миг, които може да преобърне живота на човек, може да го окрили или съсипе. Миг, който ни кара после да си задаваме хилядите, напълно излишни и безмилостни "ами ако"- въпроси, да човъркаме миналото, да се потапяме във вина, да хвърляме вината другиму, да се опияняваме от възможното и да изтрезняваме в реалността. Едва когато човек затвори и последната страница усеща и последните тънки нишки, които свързват разказите в този сборник и си дава сметка колко концептуално всичко в тази книга се допълва и създава усещането за цялост, за пълноценност. 

 

Прочетох няколко ревюта и ми прави впечатление, че хората асоциират този сборник с отделни пътища, линии, коридори, стаи, които се свързват в едно. Аз я усещам по-скоро като врата, която се отваря в началото на всеки разказ и ми носи едно възможно начало и се затваря в края му, оставяйки вкус и усещане за нещо отминало, телетяло и изпуснато. За преходност. В началото на следващия разказ вратата отново се отваря, една и също врата е, но историята зад нея е друга. И без значение какво е отношението към тази преходност, каквато и да е гледната точка, тя е винаги отправна точка за едно възможно начало. Отново и отново.