"Истории от 90-те" - Невена Дишлиева-Кръстева (Ревю)

 

 

Заглавие: "Истории от 90-те"

 Автор: Невена Дишлиева-Кръстева

Издателство: ICU

 

Брой страници: 280

Година: 2019

Вие как си избирате коя книга ще четете? Аз не го правя. При мен книгите сами избират коя е на ред. Всичко се случва много интуитивно и в същото време спонтанно. Купила съм всяка книга у дома с огромно желание да я прочета, но някои отлежават, отлежават с години.

Всяка прочетена история оставя специфичен вкус и настроение след себе си. Не знам от какво ще имам нужда, преди да довърша това, което чета. Затова и не правя планове.

 

"Истории от 90-те" отлежават на рафта у дома от 2019, когато излезе сборника. Харесах изключително много другия сборник на Невена Дишлиева-Кръстева  - "Бащите не си отиват" и съвсем логично купих този. Но вече 5 години не изпитвам нужда да я прочета. Може би, защото самата аз свързвам 90-те години предимно с минорно настроение. Това бяха годините, когато бандата пред блока, с която играхме се разпадна, всеки порасна и вече беше "нелепо" да си играем на рицари с пръчки, на кукли, компютри, детективи, семейство или там каквито други щуротии ни бяха дошли на ума. 

В същото време моята психика беше по-близо до идеята за детското, отколкото до идеята за момичешкото. Така че не успях да намеря мястото си и сред съучениците си. Те бяха порастнали по-бързо от мен и не успях да се включа в общия поток. След това просто свикнах да не съм чак от общия поток. И това спря да ме притеснява. Но 90-те бяха самотни за мен. Сестра ми замина, за да учи в друг град. И за мен остана възможността да си пишем писма и да се чуваме веднъж месечно след писмена уговорка по телефона в общежитието. Обръщайки се назад, нямам лоши спомени от този период, макар и труден, родителите ми успяха да създадат защитена и сигурна среда за мен, в която да раста. Виж сестра ми има страхотни истории за разказване от онези години, истории, които разсмиват, сплотяват и трогват. При мен беше скучно и самотно. Така че не изгарях от особено желание да се потопя в историите от 90-те. В крайна сметка, покрай едно съвместно четене, бях подтикната да изляза от зоната си на комфорт и ги прочетох. 

Не знам какво ревю да напиша на тази книга, тя по-скоро пробужда човек да разкаже за своите преживявания и спомени, каквито аз нямам за споделяне. Но определено селекцията вътре е много пъстра. Не харесах всички разкази, някои от тях не достигнаха до мен. Но в повечето открих допирателна, дали интерес към темата, или емпатия към автора, но общото ми впечатление и настроение след сборника, противно на очакванията ми, е позитивно. Представях си ги доста по-сиви като софийска панелка, мрачни, потискащи, но в действителност сборникът притежава много добър баланс.

Някои от разказите пробудиха тъга и лека носталгия, други искрена радост и почуда, трети жив интерес, в някои открих горчивина, в други сладникавост, в трети се сблъсках с пошлост, наглост и противна безцеремонност. 90-те са интересни времена и историите вътре са разнолики. Вярвам, че всеки човек ще открие нещо вътре, нещо, с което да се асоциира, нещо, което да го приобщи. Дори и родените след 2000 година. Дори и за тях има намигване към бъдещето през погледа на миналото, дори те могат да припознаят някои от характерните черти на собствените си родители или баби сред страниците на този сборник. Прекрасна работа е свършила Невена Дишлиева-Кръстева, наистина прекрасна. Хубаво е, че я има тази книга.