Заглавие: "Огняна"
Автор: Мария Йонова
Издателство: Ciela
Брой страници: 676
Година: 2026"Огняна" е история, която гори в душата на
читателите си с ярък плам и оставя трайна следа. Прекрасен дебют за
Мария Йонова. Личи си колко работа и идея са вложени в тази книга. И
нека обемът й да не ви смущава. Страниците ще прелетят като змей, докато
се усетите.
Огняна е необичайно момиче, с
бяла коса и червени очи, едничка на майка си и баща си, тя расте
самотна, но с мило и добро сърце. Винаги готова да помогне, винаги
готова да преглътне обидата и да сложи усмивка на лицето си, за да не
тревожи близките си. Необичайният външен вид на Огняна е причина да
израстне като аутсайдер сред своите собствени съселяни. Никога не е било
лесно да бъдеш различен. Хората лесно се плашат от това, което не
разбират. Мария Йонова много добре е уловила и изградила образа на
младата Огняна, с цялата тежест на детството й - и хубавото, и лошото в
него. Защото нищо не е просто черно или бяло. Заедно с втренчените
погледи и шушукането зад гърба й, върви и доброто, протегната ръка тук,
усмивка там, разбиране от места, на които не го е очаквала, Но
благодарна на всеки жест и контакт, Огняна расте щастлива заобиколена от
любимите си хора и малко по-далеч от онези, които не я разбират. Но
нещо зло се промъква в селото и носи със себе си миризмата на гнилоч и
смърт. Слуховете плъзват бързо, а най-лесно е да хвърлим вината върху
различното момиче. Огняна - змеицата.
Историята
на Огняна ляга върху българската митология, сред страниците й ще
срещнете змейове, прокоби, лепири, кедари и редица други същества от
фолклора ни. И са прекрасно въведени. Фентъзи елементът на на историята е
водещ, интересен и държи читателя в книжната си примка и го примамва
страница след страница с действието си. Читателят е част от историята,
част от преживяванията на Огняна, усещайки всяка малка радост и тъга,
всяко стягане на душата и всеки изблик на свобода.
Но
това, което ми харесва най-много се намира под всичките тези
митологични пластове. Ако съблечем историята от всички фентъзи елементи,
отдолу ще открием скелета на една съвсем човешка история, която няма да
остави никого равнодушен. Мария Йонова говори еднакво добре с гласовете
на различните поколения и стаените в гласовете им страхове, съжаления,
надежди и копнежи. Успявам да се поставя еднакво лесно в обувките и на
родителите, и на децата. А надявам се, някой ден и на бабите, защото да
си призная именно баба Цвета ми е любимият образ в тази история.
Много
хубаво са изградени и отношенията между Огняна и Ян. И двамата,
твърдоглави и решителни, непримирими първо един към друг, а след това
силни и обединени от своите характери и морален компас. Пътят, който
извървяват не е нито лек, нито кратък, а за читателят е истинско
удоволствие да ги съпроводи на всяка крачка и да се наслади на
надиграването помежду им, на развитието в отношенията им, на промяната в
динамиката между двамата. Мария Йонова е разгърнала обичания от всички
троп от врагове към любовници по начин, които напълно сходства с
атмосферата на романа и времето, в което се развива историята.


















