петък, 13 ноември 2026 г.

"Огняна" - Мария Йонова (Ревю)

 

 
Заглавие: "Огняна"
Автор: Мария Йонова

Издателство: Ciela

 
Брой страници: 676
Година: 2026
 
 
"Огняна" е история, която гори в душата на читателите си с ярък плам и оставя трайна следа. Прекрасен дебют за Мария Йонова. Личи си колко работа и идея са вложени в тази книга. И нека обемът й да не ви смущава. Страниците ще прелетят като змей, докато се усетите. 

Огняна е необичайно момиче, с бяла коса и червени очи, едничка на майка си и баща си, тя расте самотна, но с мило и добро сърце. Винаги готова да помогне, винаги готова да преглътне обидата и да сложи усмивка на лицето си, за да не тревожи близките си. Необичайният външен вид на Огняна е причина да израстне като аутсайдер сред своите собствени съселяни. Никога не е било лесно да бъдеш различен. Хората лесно се плашат от това, което не разбират. Мария Йонова много добре е уловила и изградила образа на младата Огняна, с цялата тежест на детството й - и хубавото, и лошото в него. Защото нищо не е просто черно или бяло. Заедно с втренчените погледи и шушукането зад гърба й, върви и доброто, протегната ръка тук, усмивка там, разбиране от места, на които не го е очаквала, Но благодарна на всеки жест и контакт, Огняна расте щастлива заобиколена от любимите си хора и малко по-далеч от онези, които не я разбират. Но нещо зло се промъква в селото и носи със себе си миризмата на гнилоч и смърт. Слуховете плъзват бързо, а най-лесно е да хвърлим вината върху различното момиче. Огняна - змеицата. 
 
Историята на Огняна ляга върху българската митология, сред страниците й ще срещнете змейове, прокоби, лепири, кедари и редица други същества от фолклора ни. И са прекрасно въведени. Фентъзи елементът на на историята е водещ, интересен и държи читателя в книжната си примка и го примамва страница след страница с действието си. Читателят е част от историята, част от преживяванията на Огняна, усещайки всяка малка радост и тъга, всяко стягане на душата и всеки изблик на свобода. 

Но това, което ми харесва най-много се намира под всичките тези митологични пластове. Ако съблечем историята от всички фентъзи елементи, отдолу ще открием скелета на една съвсем човешка история, която няма да остави никого равнодушен. Мария Йонова говори еднакво добре с гласовете на различните поколения и стаените в гласовете им страхове, съжаления, надежди и копнежи. Успявам да се поставя еднакво лесно в обувките и на родителите, и на децата. А надявам се, някой ден и на бабите, защото да си призная именно баба Цвета ми е любимият образ в тази история. 
 
Много хубаво са изградени и отношенията между Огняна и Ян. И двамата, твърдоглави и решителни, непримирими първо един към друг, а след това силни и обединени от своите характери и морален компас. Пътят, който извървяват не е нито лек, нито кратък, а за читателят е истинско удоволствие да ги съпроводи на всяка крачка и да се наслади на надиграването помежду им, на развитието в отношенията им, на промяната в динамиката между двамата. Мария Йонова е разгърнала обичания от всички троп от врагове към любовници по начин, които напълно сходства с атмосферата на романа и времето, в което се развива историята. 

Всичко в конструкцията на тази книга е здраво и стабилно, логично и като читател усещам смисъла зад всяко едно действие или дума. А за мен това е много важно. Именно това е нещото, което те кара да забравиш, че четеш книга, че това е измислена история. Това е моментът, в който реалността и магията се сливат, а ти си казваш, защо пък да не е истина?


"Нефритен град" - Фонда Лий (Ревю)

 

 

Заглавие: "Нефритен град"

Автор: Фонда Лий

Издателство: Colibri Books
Превод: Валерий Русинов
 
Брой страници: 536

Година: 2024

 

 


Дори само заради идеята си заслужава да прочетете това фентъзи. Най-малкото защото едва ли сте чели нещо подобно. 
Но дори и да ви е звучало странно и несъвместимо на пръв поглед, както на мен, още в процеса на четене, ще започнат да се натрупват добрите впечатления. 
 
"Нефритен град" е гангстерско фентъзи с азиатска нотка. 
Светът, който Фонда Лий е изградила ляга върху строго йерархичната структура и методи на действие на азиатската мафия. Остров Кекон приютява клановете на Зелените кости, хора, които умеят да използват нефрита, за да подсилват уменията си - бързина, сила, ловкост, фокус. 
 

Два от  най-големи кланове Без връх и Планинския, които някога са се били рамо до рамо в последната война, сега са съперници. 
След края на войната и със смяната на поколенията отношенията между лидерите постепенно се изострят. Властовите игри и борбата за контрол над нефрита лесно поглъща в своята алчност хората и ги кара да забравят онова, в името на което някога са били съюзници. Използвайки тази основа за изходна точка на своята история Фонда Лий ни запознава с семейство Каул, лидерите на Без връх. В първата книга ясно се усеща позицията на автора, тя избира да разкаже историята през очите на една от фамилиите. И макар че не търси оправдания за злополучните решения на своите герои за читателя лесно се откроява силуета на по-достойната фамилия. 
 
Любопитно ми е да видя, дали във втората книга гледната точка ще се измести и ще видим повече от вътрешния кръг и аргументацията на семейство Аит, лидерите на Планинския клан. Определено би било интересно, ако Лий е решила да разгърне тази идея и да противопостави двата клана от морална гледна точка, оставяйки читателя сам да вземе решенията за себе си. Но изпреварвам събитията. 
 
Впрочем това е едно от нещата, които ми харесват при тази поредица. Обикновено си говорим за светоизграждане, доколкото реалистични са персонажите, има ли дълбочина историята. Тук не изпитвам желание да аргументирам нищо. За сметка на това да бъда част от Нефритения град ме кара постоянно самата аз да правя планове и да кроя схеми, да прескачам напред в събитията и да мисля какво ще се случи. Харесва ми това, че Фонда Лий превръща читателя в дишащата част от историята. 
 
Темите като травмите от войната, противопоставянето на семейния дълг и личното щастие, зависимостта към опиатите, социалния натиск и редица други не са самоцелно вплетени в сюжета, за да придадат нужната дълбочина на историята, а са естествена част от структурата на този свят. Фонда Лий не търси дискусия, дали едно илид руго нещо е морално правдиво. Нефритеният град не се интересува от ничия преценка, нито от нечий мъдри слова. Нефритът тупти като неделима част от съществуването на неговите жители и задава ритъма, с който трябва всички да се съобразят, като един опасен лабиринт на смъртта, който във всеки момент може да ти отнесе главата. 
 

"Отнетият наследник" & "Тронът на затворника" - Холи Блек

  

Заглавие: "Отнетият наследник" & "Тронът на затворника"
 
Автор: Холи Блек

 

 
Изкушавате ли се от красиви корици? Случва ли се да си купите книга заради корицата? Коя любима книга си купихте така само заради външния вид? 


Поредицата "Вълшебният народ" на Холи Блек ми е любима. Химията между Джуд и Кардан и целия сет на историята носят точна мярка по мой вкус. И като казвам "химия" нямам предвид само как е изграден тропа "от врагове до любовници", а динамиката между персонажите. Харесва ми как Холи Блек противопоставя своите герои, не им поднася лесни решения и определено не им позволява да съкратят пътя и просто да започнат да изпитват привличане един към друг.
 

Купих си тези две красиви немски издания на дуологията "Отнетия наследник" на Холи Блек, именно защото обожавам света на феите, който е създала. И защото не можах да им устоя. 
Но доста време избягвах да се завърна при вълшебния народ. Летвата, която вдигна първата поредица е изключително висока и да си призная не бях сигурна, че Холи Блек ще я прескочи още веднъж. 

Но трябва да призная, че останах очарована. Историята на Оук и Рен е пленителна и непостоянна. Точно в духа на царството на феите. Рен е нетипична героиня за жанра и притежава остра и опасна красота, която по-скоро е възприемана като чудовищна, отколкото като обаятелна. 
 
А Оук е царят на измамата, до степен в която започва да залъгва сам себе си. Но всичката тази увереност и неувереност едновременно тласка читателя по-дълбоко в историята, докато накрая не се изгуби сам в този лабиринт от лъжи, прикрити намерения и стаени чувства. 
 
Дуологията е твърда препоръка за феновете на Елфхайм. На мен лично ще ми липсва много този свят. Надявам се Холи Блек да реши отново да ни върне там някога. 

 

"Хигиена на убиеца" - Амели Нотомб (Ревю)





 Заглавие: "Хигиена на убиеца"

Автор: Амели Нотомб

Издателство: Colibri Books
Превод: Светла Лекарска
 
Брой страници: 200

Година: 2024

 

 

 

Държа в ръцете си дебютния роман на Амели Нотомб и се чудя какво ще ми поднесат тези двеста страници. Питам се, дали и първият й роман ще е толкова откачен като останалите? Или сюжетите са ескалирали с годините.
Какво очаквам? 
Литературна лудост. Просто не мога да си представя книга на Нотомб да ми носи нещо различно. 

И получавам точно това - заплетена, ярка, крещяща лудост. 
Претекстат Так -  осемдесет и три годишен брилянтен писател, автор на двадесет и два романа, Нобелов лауреат получава диагноза, която му обещава още няколко месеца живот. Това го кара да наруши уединението си и да приеме внимателно подбрана селекция от журналисти, които са готови за вземат интервюто на живота си. Амели Нотомб изгражда повествованието на книгата стъпвайки изцяло въхру тези интервюта - тонове пряка реч с разговори, които ще ви прекарат през абсолютно всяка емоция и настроение, за което можете да се сетите - смях, гняв, погнуса, страх, насмешка, отвращение, потрес, шок, лудост, абсолютна лудост. 
 
В тези безкрайни беседи, скрити зад грубия език се подават някои от темите, които Нотомб често изследва в своето творчество - хранителните разстройства, комплексите и задълбочените психически травми. 
 
Всичко това е придружено с обилна доза литературна снобарщина, както и звучен шамар в лицето на критиците и разбира се, един отвратителен и абсолютно очакван край за разкош.
 

 

"Слънцеломи" - Вида Делчева (Ревю)

 


 Заглавие: "Слънцеломи"
Автор: Вида Делчева

Издателство: Orange Books

 
Брой страници: 296
Година: 2025
 
 
"Слънцеломи" е модерно балканско градско фентъзи стъпило върху митове и легенди от българския фолклор. Една от любимите ми комбинации напоследък. 
Идеята на Вида е свежа и интересна. Главният архимаг на България се смахва и решава, че ще вземе нещата (управлението)  в свои ръце, защото просто от време на време се появяват едни такива хора, които вярват, че са месии. По-лошото е, че и други хора вярват в същото. А най-страшното е, че напоследък това е една доста актуална тема и  извън света на книга. Но затова по-късно. 


Разбира се, както в реалния живот, така и тук, има ли принуда, има и ответна реакция. Вида е събрала интересна компания за това приключение. Разбира се на първо място е нейният отряд Слънцеломи, магьосниците, които ще "ломят" слънцето, защото силата на Архимага идва от слънчевата енергия. Редом с тях ще се борят и един наемен убиец, който е готов да помогне в замяна на убежище в нашата страна, и австралийката Верити, която е отличен стрелец и е единствената, която се е отзовала не международния призив за помощ, който нашите магьосници са отправили. 

Вида ни потапя в чудатата атмосфера на Горно Търново - магичната столица на България, карайки читателя да надниква зад ъгъла, очаквайки по старите познати улици на родните градове да види някое митично същество от българския фолклор - я върколак, я караконджул, я някой змей или самодива. И за да е изживяването още по-пълно изпраща своя отряд в Долната земя на опасна мисия, за да се изправят срещу Злото. 
Във всяка страница прозира любовта на Вида към книгите и фентъзито. Ще усетите духа на любимите й писатели сред страниците на нейната книга, но не като взаимствани идеи, а като усещане и атмосфера, които потапят читателя в света на нейното собствено въображение. 
 
Харесва ми това, че идеите на Вида намират общ език, както с по-младите читатели, така и с малко по-старите фенове на жанра. Има достатъчно екшън, битки, магия, емоции и романтична нишка, които да се харесат на хората, които харесват по-динамично повесвование. В същото време Вида не се страхува да политиза проблемите, които лежат в основата на конфликта. Събитията, които прозират зад магичния свят на нейната книга, са актуална и болезнена тема както у нас, така и на международната сцена, особено последните години. 
"Слънцеломи" е смел и интригуващ дебют, в който ще откриете много повече от това, което сте очаквали. 

"Сестрите Блу" - Коко Мелърс (Ревю)

 

"Аеростати" - Амели Нотомб (Ревю)

 

Заглавие: "Аеростати"
Автор: Амели Нотомб

Издателство: Colibri Books
Превод: Светла Лекарска
 
Брой страници: 120
Година: 2021
 
Заглавието е определящо за всяка книга. То е един от основните фактори, по които правим избор, дали да купим книгата или не? Точно така си купих първата книга на Амели Нотомб преди години - "Синята брада", интригуващо заглавие и стилна корица. Второто нещо, което ме грабна беше обема. Първа среща с непознат автор, какво по-хубаво от това и срещата да е кратка, в случай че не се разберем. 
 
Сега вече от опит знам, че заглавието в книгите на Нотомб е важно и заема централно място в тях, но никога по никакъв начин не мога да отгатна предварително по какъв начин ще е имплементирано в историята. Нито може да ми даде някаква информация какво да очаквам. 

В "Аеростати" Амели ни среща с Анж, деветнадесетгодишна студентка по философия, която се отзовава на обява за уроци по френски (или пуска обява за уроци по френски, едно от двете), за да обогати малко дохода си. Семейството, което я наема обаче се оказва меко казано странно. Анж започва да преподава френски на Пий, шестнадесет годишен младеж с дислексия, който грам не се интересува от литература. Във всеки техен урок, Анж дава на Пий задача да прочете някое световно известно произведение, за да го обсъдят след това. 
 

Техните беседи се превръщат в ожесточени литературни спорове на каквито дори и критиците биха завидели. Пълен анализ с двоен контрапункт на големите класици - Стендал, Омир, Кафка 
А под повърхността на темата за литературата, която на пръв поглед изглежда централна, се прокрадват и редица други важни въпроси - за самотата, за копнежите и желанията, за социалното осакатяване на децата ни в следствие на липса на грижа, обич и диалог в семейната среда, за любовта и нейните измерения. 
 
Аеростатите от заглавието се превръщат в символ на малкия бунт на Пий срещу статуквото, символ на желанието за промяна и освобождаването на духа. 
 
А краят...краят на тази история е едновременно шокиращо неочакван и абсолютно логичен. 
Амели Нотомб никога не се проваля в това да ме изненада.