"Кутия за птици" се порадва на доста медийно внимание. Трябва да призная, че тази кампания беше една от причините да я купя още на панаира на книгата преди месец. Друга причина беше наистина доброто и стилистично издържано оформление на корицата. И не на последно място историята, която прочетох на задната корица.
Признавам, че имах малко по-различни очаквания за книгата и поради тази причина отговарях доста неясно на въпроса "За какво се разказва?", който неизменно следва в офиса, когато започна нова книга.
Очаквах една силна антиутопия, изваден от контекста свят, който да ме въвлече и окове с правилата си. Дъlго време чаках да се появи кутията за 
птици, заради чиято идея се впуснах в това четене. Това охлади потушените ми набързо надежди и ме накара да погледна с нови очи на историята. Отхвърлих очакванията си, махнах с ръка на лутането меду страниците и зачетох в унес.
птици, заради чиято идея се впуснах в това четене. Това охлади потушените ми набързо надежди и ме накара да погледна с нови очи на историята. Отхвърлих очакванията си, махнах с ръка на лутането меду страниците и зачетох в унес.
Да ви запозная с Малори. Тя живее в свят, какъвто ни е трудно да си представим. Свят, в който ако искаш да оцелееш, трябва да се лишиш от зрението си. Един свят на безплътни сенки, който те подлудява, ако имаш наглостта да го погледнеш. Прекарала четири години в подготовка за този ден, Малори тръгва по реката заедно с двете си деца, за да търси надежда и живот за тримата. И докато гребе омаломощена от страх, с години сдържана издръжливост и самообралание, ранена и изпълнена със сенки, Малори се връща назад в дните, в годините, когато цялата тази лудост е започнала. Спомените й се лутат назад към мъртвата й сестра, към родителите си, с които така и не можа да се чуе за последно, към съквартирантите в къщата - лудият Гари, бременната Олимпия, Джулс и преданото му куче Виктор, към вечно изпълнения със съмнения Дон и Нейният Том.
Всяко нещо, всеки персонаж е на мястото си в повествованието. Проекцията на всеки от героите изразява конкретна идея и емоция на автора. Ретроспективният подход също играе много по-сериозна роля от литературен похват.
Светът е полудял. Отвориш ли си очите, зърнеш ли едно от онези същества, си загубен. До края на книгата не се разбира какви са тези същества, от които всички се страхуват и които всяват страх във външния свят, преобразяват го и го превръщат в арена на лудостта. Липсата на тази информация - как изглеждат, какво причиняват на хората и всички останали неизяснени покрай тях детайли, първоначално ме побъркваше. Като незавършена торта, сякаш си опекъл и наредил блатовете, но не си намазал сметаната отгоре. Оставих впечатленията си да отлежат ден-два до този момент, когато сядам пред празната страница и всичко се нарежда като пъзел в ума ми - историята и всички нейни съставни части си отиват по местата.
Светът е полудял. Отвориш ли си очите, зърнеш ли едно от онези същества, си загубен. До края на книгата не се разбира какви са тези същества, от които всички се страхуват и които всяват страх във външния свят, преобразяват го и го превръщат в арена на лудостта. Липсата на тази информация - как изглеждат, какво причиняват на хората и всички останали неизяснени покрай тях детайли, първоначално ме побъркваше. Като незавършена торта, сякаш си опекъл и наредил блатовете, но не си намазал сметаната отгоре. Оставих впечатленията си да отлежат ден-два до този момент, когато сядам пред празната страница и всичко се нарежда като пъзел в ума ми - историята и всички нейни съставни части си отиват по местата.
Характерите и поведението на героите, тъмните краски, които редят буквите пред погледа ми, символиката криеща се зад кутията за птици, която Том донася в къщата, пътят, който Малори извървява и изумителният начин, по които учи и възпитава децата си още от бебета в този мрачен свят - всичко това си има точна позиция в целостта на повествованието.
Не бих я окачествила крато мрачен трилър, психо или просто като страшна книга, която те държи нощем буден. Чела съм много по-мрачни и въздействащо страховити истории, но рядко съм попадала на толкова педантично подредена книга. Това е думата - педантична и точна като математическо уравнение. Не е лесно да се пише в ретроспекция. Трябва да улучиш точния момент, в който да вмъкнеш главите от началото на историята, където те ще бъдат адекватно обяснение на мъгливото настояще, което все още не разкриваш пред читателя, оставяйки го в напрежение и очакване. Джош Малерман си е подбрал моментите дяволски добре. Книгата е идеално структурирана като завръзка, кулминация и развръзка до най-малкия детайл - от насмешливия тон на Малори, когато тази лудост започва, през борбата й за живот в къщата заедно с другите сyкваританти и през трудното решение, дали да ослепи децата си, до моментът, в който Малори най-накрая си позволява лукса да даде им даде имена и така Момиче и Момче се превръщат в Олимпия и Том.
Ако разгърнете тези страници, ще се сблъскате с една професионално написана книга, която ще разгърне пред вас какво е да живееш в една своеобразна кутия за птици, в пълен мрак на ума и тялото, затворен, сляп и изолиран от агресивния свят отвън тази кутия в борба за живот и за правото да отвориш очи и да опознаеш цветовете на дъгата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар