Всичко започна с фентъзито преди няколко години, за да поставя отскоро ръка дори на поредици като "Дивергенти" от Вероника Рот и "Легендата" от Мари Лу. Все още не мога да се прежаля да посегна към "Игрите на глада", но кой знае.
Със сигурност обаче в листата ми влиза "The Maze Runner".
Когато четох "Дивергенти" не останах крайно впечатлена, макар да не мога да отрека, че книгите вървяха много леко.
Поредицата на Мари Лу обаче ме спечели. И тя не е лишена от известни повърхностни моменти, които не се вписват съвсем в повествованието и изглеждат сякаш изтърсени по средата на нищото, но цялостното ми впечатление е много положително.
И макар все още да нямам много опит в този жанр, поредицата определено води личната ми класация за тийн антиутопии.
Мари Лу като че ли успява да излезе от стандартизираната рамка на жанра, без да пропуска нито един от задължителните елементи.
Обичайният за тези книги конфликт между главния герой и главната героиня за мое огромно щастие не се ограничава само до трънливия им характер и опозицията им в любовта. Писателката успява да противопостави Дей и Джун като принципи, устои, минало, битие, ежедневие, поведение, подход и в същото време да ги задържи заедно от единия край на реката и да изправи насреща им останалия свят. Свят, който иска да ги използва, изцеди и захвърли. Нещо друго, което ме грабна в историята е, че Мари Лу не омаловажава това противопоставяне в името на любовта, а успява с негова помощ да изгради силните им характери и още по-здрава връзка помежду им. Не им позволява да загърбят принципите си, да пренебрегнат себе си, собствения си мироглед и миналото си. Напротив, всяка промяна в отношението и възприятията на героите й към събитията е продиктувана от вътрешни им мотиви. А в крайна сметка те вървят към една и съща цел, макар на моменти да следват различни пътеки, защото дълбоко в себе си изповядват едни и същи ценности.
Определено харесвам това, че Мари Лу е отделила необходимото внимание на бойните детайли, разгръща действието на войната, която се завихря.Захвърля героите си смело насред ужаса, но и както ми се струва държи достатъчно на тях, за да ги измъкне от лапите й почти невредими.
Не се сдържах и започнах да пиша за книгите още вчера в началото на последната част от трилогията. И днес поскатах малко от работа и го довърших. Не мога да кажа, че краят на трилогията беше неочакван, но донякъде беше по-разчупен, като все пак оставя у читателя илюзията, че когато силно желание нещо, то ще се сбъдне по един или друг начин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар