![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEioATvt3oznAvISM-CjwbZdHm-4zkQdxYA5FIPSolWXgfP_2AuUHyWFTmo8WOsDCVa5LaXmCnY68bswLMF4vKL5ipXBx0Tkq7otVCnmhUqHZlFb21Erv9JqY0Pb9AILiU32Xvi50UZp2_Q/s320/202495_b.jpg)
Но сега след "Нищо" просто изпитвам необходимост да я прочета и да направя сама паралела между двете.
Историята за търсенето на смисъла, която Яна Телер поднася така достъпно, образно и в същото време сурово и жестоко на читателя, ми се вижда не по-малко трудна за преглъщане от чувството, което Повелителят остави у сестра ми.
Когато Пиер Антон обявява бойкот на живота, обявявайки го за безсмислен, неговите съученици се натоварват с тежката задача да му покажат, че това не е вярно.Те започват да събират предмети, които имат смисъл... зелените сандали на едно момиче, сините плитки на друго, хамстера на трето, жълтият велосипед на едно от момчетата, показалеца на другото.. И тъй като никой не би се лишил сам от нещо наистина скъпо за него, те решават, че всяко дете ще посочи какво да даде следващия от съучениците му. И никой няма право да откаже.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj5xXQV3tmQCKYhRhvZvNJ4nRJ0oWAhKjjYZuCHSyCuDa9FLyz7omtpnbh236ze2IvlGEIxvNUrrEY3E0CP09w1PrnrjZ8Wbreih4e0HUB9m9MsZ8BJQSRx0OYZiShtFWDsneQ_3vXLrgM/s1600/img_0394.jpg)
Ще стигнат ли децата до края в търсенето на смисъла? Къде ще сложат границата? И какво ще направят после с тази огромна купчина смисъл, която са събрали?
Какво правим изобщо със смисъла, когато го намерим? Можем ли да измерим смисъла? Някои неща, дали имат по-голям смисъл от други? Или всичко зависи от историята, сантимента и чувствата, които ще вложим в тях?
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiJkYnohZHDX1knefScdY57b_7JOhqVHVQmEGBj_95dcmk9-SQiSCD5N_7YZ2g4FCK4TWbW-3Q0VuB-ceI4gMNW2eGV70o83g8i_A9oLOlOBUlVVWZsEZd0kRwf_IeahOZhRgLlj37SPcA/s1600/Nothing.jpg)
Не мога да ви опиша пластовете, които Яна Телер подрежда страница след страница, жертва след жертва. Трябва да прочетете сами тази мрачна история, за да усетите жестокия бич на живота. И все пак нека не забравяме, че ние сме тези, които го създават и живеят. Всеки сам е отговорен за своите решения и сам определя, каква тежест ще имат те, какъв ще бъде смисълът от всичко това.
"Нищо" е точно такава, каквато трябва да бъде. История разказана от деца за други деца. И като че ли точно заради това ми се струва толкова сурова и натуралистична. Контрастът между детската невинност и чистата жестокост е толкова силен, а границата толкова размита.
Иска ми се да чета повече такива книги. Иска ми се антиутопиите да бъдат такива, а не сладникави и тривиални поредици, каквито се навъдиха на килограм последните години. Иска ми се това да е част от литературата, която ще поднесем на своите деца, това да е една от историите, с които ще ги възпитаме, с които ще ги учим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар