Един баща заяви пред целия свят "Няма да получите омразата ми"

Четох доста противоречиви мнения за "Няма да получите омразата ми", доста полюсни. И сега, когато съм затворила последната страница и препрочитам отново писмото на Антоан Лейри мога спокойно да направя две крачки встрании да застана на една от двете страни. Мога съвсем искрено да кажа, че това е моята книга за 2016 година. До съвсем скоро мислех, че ще бъде "Аз още броя дните" на Георги Бърдаров - една наистина бруталма, смазваща и жестока книга, която оставя кървяща рана след себе си. Докато не прочетох "Няма да получите омразата ми" -  написана заради смъртта на любим човек, но разказваща за живота, за надеждата, за бащината любов, за детския смях и детските сълзи, за борбата, за силата да продължиш напред, да се изправиш, да стъпиш на краката си и да овладееш живота си отново. Една книга-апел към света.

Толкова топла и нежна, кара сърцето ми да се свива и отпуска в нейния ритъм. Не знам, дали бих имала неговата сила, смелост и доблест да застана пред света и да кажа, че няма да намразя тези, които са ми отнели част от живота по такъв нелеп и жесток начин. Не ми се вярва. Не знам и колко сила се иска, за да продължиш живота си с любов в сърцето. Питам се, дали думите му щяха да бъдат същите, ако го нямаше в живота им Мелвил. Чета, разгръщам страниците, изписани от този баща и неговата любов към това малко същество и към всеки един детайл на ежедневната рутина с него, преливат от хартията в ръцете ми и се изливат право в душата ми. 

Изпитвам възхищение и съпричастност към тази история, към апела, който отправя към света. Това е една от онези книги, които ще напомнят за себе си, когато прегърна любимите си хора. Ще ми напомня какво богатство са, ще ми напомня колко несигурен е животът. Ще ми напомня постоянно кои са важните неща, на които трябва да се радвам, които трябва да изживея. 

Истории като тази трябва да стигат до хората. Те вдъхновяват и ни правят мъничко по-добри. Истории като тази трябва да стигат до хората, за да помним, за да се надяваме. Истории като тази ни изграждат като личности, образоват ни емоционално и внасят лъч светлина в живота ни.

Истории като тази просто трябва да стигат до сърцата ни.