"Вечерята" на Херман Кох започва съвсем обикновено и тривиално - изискан ресторант, семейна вечеря, двама братя с жените си - бъдещ министър-председател и бивш учител по история. Виното е подбрано, яденето скъпо, а точките в чинията малко. И тогава авторът започва да нарежда пъзела парче по парче - първо ги поставя на масата, оставя ни да ги разгледаме, да се почудим, кое с кое ще се сглоби и накрая любезно ни посочва къде да ги поставим.
Това щеше да е една съвсем обикновена вечеря, ако всеки от присъстващите не криеше по някоя и друга тайна. Щеше да е една съвсем обикновена вечеря, ако всеки от присъстващите беше наистина съсем обикновен брат, баща или съпруг.. Но Херман Кох с ловкост изгражда в дълбочина своте персонажи - ярки и контрастни. Постепенно разбулва пред нас какво се крие зад маската на вглъбения в мислите си бивш учител и привидно средностатистическата му съпруга. Героите се предизвикват едни други, докато повествованието не излиза далеч извън рамките на една спокойна семейна вечеря.
Поводът тази вечеря и последвалите я събития да се състоят е децата и кашата, в която са се забъркали. Интересно е да се проследи кой какво знае за случката, кой как я възприема, какво мисли и какво възнамерява да предприеме. Колкото различни са героите на Хеман Кох, толкова различни са и подходите им към ситуацията. Всеки е намерил свой собствен начин да смели случилото се и да се справи собсоятелствата, но какво ще се случи, когато идеите се конфронтират и докъде ще стигнат родителите, за да предпазят децата си?
Финалът на "Вечерята" ми напомня малко на шантавите книжлета на Амели Нотомб, които често завършват малко зловещо. А чувствтото, което остава след края на книгата е - желание да продължа със следващата му история. Определено Херман Кох ще стане редовен посетител на рафтовете ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар