Дълбоко в корените на "Бели зъби"

Помня в каква мания се беше превърънала "Бели зъби", когато Жнет 45 я издадоха преди няколко години (2014, за да бъдем точни). Всички четяха Зейди Смит, а аз бях на вълна Съмърсет Моъм и бълвах огън и жупел по съвременното книгописателство, убедена, че няма нищо по-хубаво от класиката. Няколко години по-късно не мога да наваксам с всички книги, които искам да прочета, издадени през последните години, а прясно отпечатаните и купени прашлясват по рафтовете и чакат ред.

"Бели зъби" е наистина мащабен и амбициозен дебютен роман.
Зейди Смит разравя дълбоко в корените на културните и религиозните различия между Изтока и Запада, между исляма и християнството. "Бели зъби" е крайна и остра като болката, когато докоснеш директно нерв в дълбините на кореновие канали - мигновенна, рязка и разобличаваща. Това е книга на крайностите, на крайните идеи - радикализъм във всяка възможна форма - природозащотниците, отчаяно влюбените, учените с фикс идеи, които не се спират пред нищо, религиозните радикали. Фататици от всякакъв род и порода участват в този парад на съвременните недъзи на обществото. 

Зейди Смит изгража колоритни образи и преплита историите им по начин, които ги разобличава до последния детайл. "Бели зъби" е история за живота такъв какъвто е, без помпозност, без украски. История, която е толкова откровена и истинска, че неминуемо се врязва в светогледа на читателя. Една история, която се състои от много други истории. "Бели зъби" може да бъде разгледана от различни страни, защото е много повече от това, което се показва на повърхността - семейна драма, книга за живота на имигрантите, на бежанците, книга за войната, история за порастването, за израстването и оформянето на личността. Но преди всичко е книга за сблъсъка - на поколенията, на религията, на културната идентичност, на характери и желания. 

Всеки един от героите е като зъб в устата на историята - бял или почернял от годините и тютюна, здрав или порутен (като къщата на Самад от бурята), заради лошата поддръжа, със здрави корени или отдавна мъртъв, лъскав и блестящ или затрупан от зъбния камък, който подронва малко по-малко основата, както морето подрива скалистия бряг.
Но един зъб не стига, за да сдъвчеш хляба, трябва ти цялата уста, за да се нахраниш, трябва двете челюсти да се задвижат в синхрон, езикът да се намеси, трябва зъб на зъб да се противопостави, за да строши и смели храната на парчета, подходящи за поглъщане. Метафора след метафора и всяка дума си тежи на мястото.

Белите зъби символизират това, което отличава всеки един от героите, както и всеки от нас впрочем. Ние сме деца, родители, съпрузи, природозащитници, вегетаринци, бунтари, ученици...Всеки от нас изпълнява многобройни роли в обществото, също както всички останали, но винаги има един детайл, който ни разграничава от целия свят, които ни прави единствени и неповторими, който символизира индивудуалността - това са и белите зъби.

 Това е един изключително амбицизен проект и броят на страниците е най-малката от причина от всички. Зейди Смит протяга слово към читателя, подканя го да погледне под повърхността, да разлисти фините пластове, с които е изградила своите герои, да се наслади на многообразието на живота, на различността.
Удоволствие е да присъстваш на всеки диалог, на зараждането на всяка емоция, на всеки дребен жест и артикулация, които съграждат пред очите ни света в цялата му прелест, истинност и мащабност.
Действието в книгата се развива на различни географски местоположения и оше по-различни емоционални нива. Участниците в тази история оживяват пред очите ни от плът и кръв, силни със своите слабости, смели със своите страхове, реални със стремежи.

Зейди Смит разказва историята на три семейства - двойка пакистанци с деца близнаци, които са избягали в Англия. Бежанци, откъснали се от корена си, но и никога няма да се превърнат в пълноценна част от страната гостоприемник. Самад, който се чувства изкоренен на тази английска земя и в стремежа си да върне корените на семейството си, разделя двете си деца, изпращайки едното обратно в родината им - сред война и религиозен фанатизъм, за да преоткрие отново красотата и силата на вярата, за да поеме по правия път.

Семейство номер две - смесен брак между англичанин, избягал от предишаната си жена и ямайка, избягала от религиозната си фанатична майка. Арчи и Клара не са типичната двойка. Те не са заедно, защото са влюбени до полуда един в друг, а сякаш просто така е по-удобно и за двамата. И все пак този съюз ражда рожба - Айри, която е на възрастта на близнаците на Самад и Алсана. Колкото пакистанската двойка за целеустремени, крайни и натрапващи се натури, Клара и Арчи някак си минават покрай живота. Нещата просто се случват около и с тях, без те точно да имат контрол върху тях.

И едно стерилно семейство от средната класа и с четири деца. Чалфънови изглеждат като перфектното семейство. Толкова перфектно,че гнилото намирисва под глазираната повърхност. Идилията цари в техния дом, когато Айри и Милат се запознават с тях за пръв път и преобръщат всичко с главата надолу. Двамата младежи са толкова различни и объркани за разлика от подредения и престижен живот на Джойс и Маркъс, че нанасят непоправими промени в химичния състав на семейството.

Това е историята на шестима възрастни, които дружно се опитат да отгледат седемте си деца. С всяка изминала година децата се бунтуват все повече и повече и стават все по неконтролируеми. Двамата близнаци разделени и поставени на кръстопът, поемат в две различни посоки и толкова се отдалечават с идеите си един от друг, че единствено фнатичната им лудост да следват ожесточено своите идеали ги доближават. Айри, не спира се лута между световете на майка си, на баща си, на близнаците, в единият от които е влюбена. Джошуа, който до вчера е бил известен единствено с това, че е зубрач, се откъсва и разграничава от децата-клонинги на Чалдън и поема по свой собствен път, изразявайки своята собствена персоналност.

В началото историята ми изглеждаше хаотична и разпиляна, Зейди Смит ме разхвърляше между годините в минало и настояще, оставяйки ме объркана и в очакване, докато сценария не започна да добива цялост и нишките се вплетоха в еднно здраво корабно въже.

Зейди Смит определено е феномен. А да напишеш толкова силен, пълноценен и мащабен дебютен роман, определено е нещо, което заслужава вниманието на читателите. Ако сте сред малцината, които като мен доскоро и още не сте прочели "Бели зъби", дайте й шанс, убедена съм, че сред това литературно многобразие, което ни е дала Зейди Смит, ще откриете нещо и за себе си.