![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiYOMZbyyeWGCsbX2dJepw8mr48IFrFUuy4PBo6Oj6QIZlBy4fcnVaTKSkfUzG-vJxExvggfUdJBabfTyMvD_9ygmDnIWD997e_fO0rN6I-O5T6yaYFZqUz5Z1syeiIBtTysLDBEnZFrVk/s320/210854_b.jpg)
Изданието на Orange Books пълни окото и душата. Кориците са твърди, страниците дебели, подравняването подходящо, а шрифтът приляга перфектно на топлото одеяло и какаовия ми чай. Трябва да призная, че очакванията ми малко се разминаха с действителността. Но това си е моя отговорност.
Книгата беше в списъка ми за Коледния панаир. Една от онези книги, които решаваш за четеш само заради топлата корица и приказното заглавие. Една от онези книги, които те приласкават и ти обещават вълшебства. И, разбира се, като истинска любопитна гарга още щом разопаковах BOPS-a и открих едно от желанията ми вътре (и след като прилежно й се насладих от корица до корица), прочетох анотацията отзад. Нямаше как да не се сетя за Тери Пратчет. Малко момиченце с необикновена дарба и суровият Зимен дух, Смъртта - какво друго да си помисли човек.
Ала противно на очакванията ми истоията се разгърна много бавно. Вася порасна, братята и сестрите й се изпожениха и замонашиха. Беше интересно да гледам как палавото дете се превърна във вироглаво, свободомислещо момиче. Но нетърпението ми Мраз най-накрая да се намеси по-сериозно в историята беше толкова голямо, че не успях да се насладя истински на прочетеното. Чакането ме убиваше.
Долавям същото натрапчиво чувство сега, докато пиша. Вместо да започна от началото, както е редно, обърнах всичко с главата надолу. Затова сега ще се върна назад и ще опитам да ви въведа в света на Катрин Арден.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjD7tnTq8H7CVwi1E1WLM4uT44yQ9CeScR94osHYMZNeE-URrK6-YxSjLfBoKPkFWgyemj3opFfBVQgplnXbGxiqWp6KCILiNtXWebPj0UqTHu3EhiRxQP_2Ick01_pMIiDuits51W9rYg/s320/maxresdefault.jpg)
Ала Вася не е единстгвената, която вижда митичните същества. Нейната мащеха Ана също от край време вижда демоните. Уплашена и уморена да не им обръща внимание и да се преструва, че не съществуват, Ана постепенно намразва малкото момиче, задето разговаря с тях.
Истинският сблъсък се заплита, която в града пристига новият Божи пратеник - отец Константин. Новата и старата религия ще подложат на изпитание хората в околността. Злото дреме в мрака и бавно се пробужда. Колкото повече хората протягат ръце към новата вяра, толква повече отслабват силите на пазителите на старите вярвания. А гората остава все по-незащитена.
Василиса израства и се превръща в красиво и борбено младо момиче. И когато мечокът започва да се пробужда, тя трябва да защити дома и близките си. Зимният дух е нейн съюзник, но тези битка няма да бъде спечелена лесно и без жертви.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhq0Im75PwKNajtZMtQPYDcWAal3IPHMP3SPUhxcCM1IfXoqvSP_QcyAOoFyQV_Sm-SIqkvcI-YLQW5bAsKtBJas0-FdXMhzy4Y12IjwLmX3CyxeaBx55iaqWp-syA71RCQ8fBGq-Qa8hA/s320/25489134.jpg)
Катрин Арден създава една чудна руска приказка, без да е захаросана, без да е клиширана и все пак класическа. И ребром с това поставя на масата и сериозните теми - свободата на личния избор, ограниченията на религията и предразсъдъците и ужасните последици от вярата на сляпо.
Макар по-голямата част от книгата да бе една (смея да твърдя необходима) прелюдия и подготовка за истинския възел в историята, развръзката и краят на тази приказка бе достатъчно диманичен, магичен и живописен, за да ме остави с чувство на задоволство. Интересно с какво ще ни изненада Катрин Арден в продължението "The Girl in the Tower". Очаквам с любопитство и се надявам не след дълго Orange Books да ни зарадват с нова доза от приключенията на Вася.
Няма коментари:
Публикуване на коментар