"Кулата на зората" се извисява високо в небето и дълбоко в недрата

Добре, че Сара Дж. Маас е продуктивна. Та мине не мине някое време и хоп, нова книга. Този месец издателство Егмонт ни зарадваха с бързия си превод и подготовката на "Кулата на зората".Още като я видях нещо не ми се връзваше. Защо корицата е така различна? И като всеки класически книгохолик започнах да си бия главата в стената, чудейки се сега как ще я подредя до другите пет и хич няма да си личи, че е част от тази поредица. Ей, много навътре го взех. Изглежда изобщо не ми се отразяват добре такива работи. Бях крайно възмутена, че и оригиналната корица изглежда така. Какво е това разминаваме в глобален мащаб? Направо не ми го побира ума. Но какво да се прави. Това е Сара Дж. Маас, ще се чете много ясно, пък после ще мисля за фън шуй  излъчването на библиотеката си. 

Четейки книгата бавно започнах да осъзнавам, че решението за корицата не е случаен избор взет на ези/тура. Историята започва с Каол и Несрин, който пристигат в Хаганата, за да търсят съюзници за предстоящата война с валгите и за да потърсят помощ от лечителките в кулата Торе. И продължава с тях. И завършва с тях. Аз както обикновено изостанала с новините нямах представа, че действието на "Кулата на зората" ще се изолира от Елин и останалите персонажи на поредицата. Първо реших, че този път е решила да раздели действието на няколко по-дълги части...Колко съм наивна! Та някъде към страница 150 започнах да се усъмнявам и към средата на книгата вече не издържах и прехвърлих по диагонал страниците в ръцете си, за да уверя със собствените си очи, че други познайници няма да срещна тук. Не, че се оплаквам.

Каол претърпя доста сериозна метаморфоза през различните книги - емоционална, психологическа, а и като роля и персонаж. От строгия капитан, влюбил се против волята си в красивия асасин, той се превърна в предател, в бунтовник, беглец, инвалид и дясна ръка на новия крал на Адарлан.

Пътувайки към Хагана, заварваме Каол в ролята му на ужасен инвалид, не само защото е обездвижен от кръста надолу, но и защото се е вкиснал като оцет, разкъсван от вина, с почернена съвест и натежало сърце. Несрин, повишена в новата си длъжност Капитан на кралската стража е негов спътник и опора в това начинание. Това което заварват обаче всява единствено смут и притеснения и у двамата. Още с пристигането си разбират за разгрома над Адарлан, както и че Дориан, Елин и семейството на Несрин са в пълна неизвестност. Ужасът, който тези новини всяват у тях е твърде голям и е на път да погълне и малката надежда, зародила се в гърдите им. Хаганът също не го посреща особено радушно, а една от основните причини за това е прясно назрялата семейна трагедия - загубата на най-малката дъщеря на хаганската кралска фамилия - Тумелун. 

Кралското семейство само по себе си притежава повече от интересно разнообразие. Аргун, специалист по дворцовите клюки, интриги и дипломация, притежател на една от най-мащабните шпионски мрежи в света. Хасар определено му съперничи, когато говорим за шпионска мрежа и интриги, но това с което младата принцеса е по-интересна е изключително избухливия й характер и крайният сарказъм загнездил се в устните й. Сартак, известен още като Крилатия принц е по-скоро войник, отколкото политик, но нека все пак не забравяме, че и той е претендент за престола, така че  и нему не са съвсем чужди тънкостите на манипулациите. Ще ви кажа също така с леко намигване, че неговата роля ще се окаже доста ключова. Кашин подобно на брат си е истински воин и като поведение, и като философия и може би заради това е и известен със своята лоялност и преданост към своя баща - хагана. А и както изглежда е влюбен в Ирен, опърничавата лечителка от кулата Торе, на която се падна честта да лекува Каол. И най-малката вече сред тях - миловидната Дува, бременна и тиха по принцип, тя също крие някои изненади в ръкава си.

Като ключов играч в тази книга, а очевидно и в следващите, Ирен също прави впечатление с избухливия си нрав и твърдоглавието си. Харесва ми това, че Сара Дж. Маас обвърза разказите от "Острието на Асасина" с историята от поредицата за Стъкления трон. Очаквах с нетърпение да видя, дали ще срещна малката Ирен отново, както и тихите асасини и останах много доволна, че Маас не прави празни ходове. Нито пише самоцелни редове. 

На Несрин и Каол им предстоят много словесни дуели и опасни ситуации, които ще поставят живота им в риск. Сара Дж. Маас умее да поддържа напрежението и динамиката в книгите си. И за капак на всичко единствената лечителка, която може да поправи гръбнака на Каол, ненавижда от дъното на душата си всички адарлански войници, какво остава за бившия ми капитан. Да се пребори с травмата в гръбнака му ще бъде дълъг и труден процес, който трябва да излекува душите и на двамата.

Сара Дж. Маас обича да изправя своите герои пред собствената им съвест, обича да ги разкъсва отвътре и да ги подтиква да съберат отново парчетата от разбитото си сърце, потъпканото си достойнство и унищоженото си себеуважение. Кара ги да се изправят отното на крака (в този случай и буквално) и да се преборят за каузата си, за живота си, за любовта си, за свободата си. Всяка дума в тази книга е борба, толкова пламенна, толкова жива и жестока, че просто няма начин да не ви завладее. Точно тази жажда за живот, която Сара Дж. Маас така добре владее, ме кара да харесвам книгите й. Този нестихващ вихър от емоции, които досущ като живи въглени прогарят героите й, пренасят и у мен този наелектризиращ заряд.

Харесва ми това, че Сара Дж. Маас не им спестява нищо. Каол минава през цялата палитра от чувства, през която може да мине един човек - презрение, гняв, омраза, безпомощност, раздразнение, недоверие, жестокост, благодарност и любов. А по-впечатляващо е, че успява да ни направи съпричастни към техните преживявания. Затова вися по малките часове на нощта, неспособна на елементарна дисциплина и милост към самата себе си. Динамиката в книгите й е толкова интензивна, че просто не успявам да намеря спокоен пристан, в който да се приютя и да си кажа: "Добре, стига за тази вечер." Не, винаги е "Трябва да видя какво ще стане, трябва да знам! Този идиот няма ли най-после да се осъзнае? Тия сериозно ли" И така страница след страница, докато не затворя последната и не се почувствам самотна, задето ми се налага да се разделя с тази история засега и да чакам настървено и жадно следващата.