Книгите на Цветелина Владимирова вървят като бонбони - гладко, сладко и с желанието за още една. Споменах ви, че не издържах на изкушението и въпреки късния час (а може би трябва да го нарека ранен) не се сдържах и започнах "Пазители" веднага след като довърших "Вестители". И я преполових още същата тази нощ. Авторката на поредицата продължава да следва добре познатата young adult и изобщо фентъзи сюжетна схема. И в това няма нищо лошо. Честно казано много читатели се оплакват от липса на оригиналност особено в съвременната юношеска литература. На мен лично напоследък започна да ми харесва именно това в книгите. Това е и една от главните причини да се влюбя така в "Момичето, което изпи луната". Всички станаха толкова оригинални, че започна да ми липсва малко старомодност в историите.
След като действието в първата книга се развиваше в Палатата на Ордена на ясновидците, сега е време главните герои да излязат от защитеното убежище на своите съмишленици и да започнат да се борят. Само дето сигурното убежище, вече не е толкова сигурно.
Ксения и Игор най-накрая са се предали на своите чувства и с това са престъпили най-строгия закон тегнещ над техните раси - любовта между вестител и пазител е забранена.
И тук Цветелина Владимирова продължава да излиза сякаш от рамките на собствените си планове, надхвърляйки сложността на вече създалата се каша. Ксения и Игор не са единствените нарушили строгия закон. След шокиращата новина, че Ксения е осиновена, сега й предстои да получи още един удар под кръста, разбирайки, че тя самата е плод на любовта между пазите и вестител - Екатерина Савченко и Владимир Воронин.
И това се оказва гейм чейнджър, защото Ксения вече е нещо ново, нещо непознато за този свят и като всяко непознато нещо, тя е опасна и причина за страх. Дворецът вече е обявил Ксения и нейните приятели за бегълци и кажи-речи е издал смъртните им присъди. Единственият начин да спасят кожата засега е да покажат на властимащите, че тълкуват пророчеството за първородната по грешен начин, че тя не е опасна за тях, а за кръвожадните. Ала това няма да бъде лесна задача. Ключовите фигури се събират отново на едно място. Предупредени от видението на Зоя, приятелите на Ксения бягат от Палатата и се присъединяват към първородната и Игор. Екатерина и Воронин също не могат да стоят далеч от детето си, сега когато вече най-накрая тя знае истината. И за разкош към групата се присъединява и още един пазител, отворил очите си навреме за нелепостта на това, което се случва - Дорин.
Ксения продължава да получава ужасяващи видения за бъдещето си с Игор и колкото и да се опитва да го предпази, има неща, които са по-силни от волята й. Цветелина Владимирова впримчва добре в своята книга мотива за всепоглъщащата любов, която често пълзи сред страниците на young adult книгите. Поднасям й моето уважение за този избор. Ще има хора, които ще обикнат тази нишка и други, които ще заклеймят книгите й като безхарактерни, скучни, шаблонни и какво ли още не именно заради това.
Черешката на тортата в "Пазители" специално за мен е другият нов персонаж, който заема преходна роля от гледна точка на трилогията, но определено ще остави забележима следа в мен като читател. Франко Фарезе. Въпреки първоначалната ми неприязън към него, защото, забележете, името е италианско, а не защото е пробуден. Пробудените са кръвожадни, които са преодолели зависимостта си към кръвта на хората, за да спасят душата си. Вече не убиват хора, за да живеят вечно, а се хранят по малко, колкото да се поддържат живи, а обикновено и с одобрението и съгласието на човека. Та обратно на Фарезе. Докато останалите герои в поредицата са леко хиперболизирани с отдадеността, Фарезе е точно такъв тип персонаж, каквито харесвам - многопластов, сложен и объркващ. Съблазнителната усмивка на лицето му предвещава неприятности и подхранва чувството за несигурност у читателя. А постоянно изменчивата му натура ни държи в напрежение през цялото време. Определено Фарезе ми е любим персонаж. Появи се драматично, отиде си драматично, а престоят му беше повече от запомнящ се.
Прехвърлям се на третата книга тази вечер. След това ще имам нужда от почивка от жанра, но още съм решила, дали ще подхвана нещо сериозно и по-тежко или ще продължа с по-леки четива. Паралелно започнах и "Забренете тази книга", за която скоро ще ви споделя впечатления.
Няма коментари:
Публикуване на коментар