Дойде ред и на Анджей Сапковски. Ей, тези книги ги гледам от години, ама като ви казвам години, имам предвид ...много години. На всеки панаир се спирах пред щанда на издателство ИнфоДар и ги заглеждах, оглеждах, разгръщах... Сигурно ме запомниха. Не знам как накрая не ми казаха "Слушай, момиче, ако ще купуваш, купувай, стига си точила лиги само". А те ..книгите на Сапковски, си имаха отделен щанд, отделна етажерка и бяха наредени едни такива стилни, примамливи. Убийте ме, не знам, защо не си ги купих тогава.И сега Сиела започнаха да ги преиздават. А мен започна да ме хваща срам, че не съм ги прочела. Не че съм длъжна. Но, разбирате ли, наистина исках да ги прочета! Но отлагах.
Но ето го и моят миг. "Последното желание" е вече зад гърба ми!
Някъде към средата на книгата си спомних, как някой обясни, че първите две книги са разкази, които не следват точно хронологична нишка и сюжетно заплетена история. Вярно е и не е вярно.
"Последното желание" наистина съдържаше няколко истории от света на Вещера и макар всяка да започваше самостоятелно за себе си, читателят може да погледне и по-глобално на историята, която вървеше паралелно с ретроспекция. Главите за здравия разум следват една и съща сюжетна линия, а между тях ще намерите истории от миналото на вещера, които ще ви разкажат как се е запознал с Лютичето и Йенефер, в какво се състои работата му, какво е отношението му към магьосниците, чудовищата и света изобщо и какви са принципите му.
Като се има предвид обема на първата книга, Анджей Сапковски изсипва чудовищно количество информация върху читателя. Тук ще срещнете толкова много чудовища и митични същества, че дори няма да си направя труда да изброя някои от тях. Напълно излишно е. Каквото и да ви дойде на акъла - има го в книгата.
Това че е разделена на отделни разкази, позволява на действието да е силно динамично - изпълнено с битки, наддумвания, остроумия, напрежение и смях. Да си призная, на една от историите малко ме хвана и шубето вечерта.
Но нека да се опитам да ви кажа нещо смислено. Може би това, с което трябваше да започна.
Гералд от Ривия е вещер. Мутант, от когото са изтръгнати всички чувства, предразсъдъци и генетична обремененост на обществото. Вещерите са машини за убиване. Те са създадени с единствената цел да служат на хората, за да избиват чудовища за пари. Вещерите започват своето обучение от деца. И в края му боравят със солиден арсенал от слаби, но ефективни заклинания, както и знанието как да си направят множество еликсири, с които да подсилят тялото, ума, издръжливостта и силата си. Гералд в частност е особняк. И чешит. И един от малкото представители на един изчезващ вид. Като чудовищата, които убива.
Ще го познаете по бялата коса и зловещата усмивка. Гералд е циник. И доста често ръб. Но си има свой собствен кодекс. Свои принципи, които не нарушава. Когато те превърнат в безчувствена машина за убиване, трябва да създадеш сам основата и опората, върху които ще стъпиш при вземането на решение, дали да отнемеш нечий живот или не.
Гералд е железен. Нищо не може да го бутне. Освен Йенефер. Йен е красива магьосница, с неизвестна възраст, която плете умело своите паяжини и оплита в тях хора, магьоници и вещери. Но ако има нещо, което може да обърка плана й, това е Гералд. Двамата сякаш са завързани за двата края на един ластик. Колкото повече бягат един от друг, толкова по-силен е сблъсъка им след това. Колкото повече единият опъва въжето към себе си, толкова повече препятствия създава за другия.
Странно е, когато мъже пишат за любов. Простете ми, не казвам, че не я разбират. Странно е, защото аз съм жена. Любовта от мъжка гледна точка може да бъде също токова силна, всеотдайна, изпепеляваща и вълнуваща, колкото и от женска, но по-рядко въздейства на толкова дълбоко емоционално ниво върху читателите от женската аудитория, колкото мотивът за любовта при дамите писатели (с други думи - рядко е толкова лигава). И въпреки ръбестата част на Гералд, Анджей Сапковски ме изненада. Връзката между верещра и магьосницата трепти като опъната струна и вибрира върху всяка страница от повествованието, макар и косвено и далечно и за мое огромно щастие, не се натрапва, нито стига до лигави и блудкави измерения.
Четейки първата книга за вещера, ми се прииска да бях геймър. Светът на Сапковски предлага материал в изобилие - за игри, за филми, за сериали, за фен фикшън...за каквото ви душа иска. Полякът наистина е отрупал масата с всевъзможни чудатости.
Не бих определила стила на Сапковски като класическо фентъзи, нито old school, не съм сигурна, дали изобщо се класифицира като чисто фентъзи, но със сигурност мога да ви кажа, че от тази книга лъха на отлежал алкохол, вълшебства, смях и напълно достатъчно разголена плът и бойни рани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар