С поредицата на Олуин Хамилтън си имаме история. Заобикалях, подминавах и извръщах поглед от "Дете на пустинята" в продължение на две години. Бях твърдо убедена, че Young adult с елемент на ориенталски нотки няма да ми е по вкуса. Някъде в този период си купих първата книга. Не ме питайте защо. Беше едно от онези нелогични решения. И до ден днешен нямам обяснение. Но я купих, без особена мотивация и мухлясва в библиотека доста време, в което бях съвсем на ясно, че няма да я прочета. И една вечер седнах и зачетох. Също така необяснимо, както и нежеланието ми до онзи момент. И я прочетох. На следващия ден прочетох и втората - "Предателка", която побързах да си набавя.А едва снощи затворих и последната страница на "Герой". Ако трябва да бъда честна, най-много ми хареса втората книга. Сюжетът в нея беше наистина много изтънчено и фино изтъкан, плъзгаше се по всички граници, карайки читателя да види историята от всички гледни точки. В "Герой" Олуин Хамилтън отново изгражда полюсите, макар и да не й е самоцел. Виждам опитите и старанието да покаже всички нюанси на своите герои, да изкара тъмните им страни, греховете им, вината им и да я балансира добре с жертвите, целите и мечтите им. Докато в "Предателка" настроенията бяха колебливи и лъкатушещи, тук опозицията е ясна. От двете страни на бойното поле са застанали бунтовниците и Султана. Настъпило е време, в което всеки трябва да избере страна и да се бори.
Амани, Джин, Ахмед, Шазан, Сам, Делила, Из и Маз...някой от тях ще оживеят, други ще дадат живота си за тази борба. И време за скръб няма.
Олуин Хамилтън създава добра и заплетена сюжетна линия.
За да унищожат адското устройство, което заплашва живота на хората, Амани трябва да даде живота си. Защото унищожавайки енергията на затворения джин, ще изгори като факла. Това е жертва, която Амани е готова да даде. Не с желание, но с достойнство и обич към близките си. Но преди това има много работа, която трябва да се свърши и много други жертви, да се направят.
Ахмед и Шазан са затворени на най-ужасното място, където би могъл да ги прати султана. А оттам няма измъкване, не и само със силите на хора и полуджинове. Затова Амани, Сам и Джин отиват, за да освободят Създателя на греха. Един от най-древните и опасни джинове. Харесва ми начина, по който Олуин Хамилтън създава джиновете. Те са харизматични, могъщи и много лукави. Харесвам и интригата, която заплита, благодарение на техните образи.
В тази последна част участва всеки един образ, въведен в която и да е от другите две книги - и живите, и мъртвите, макар и само мимолетно споменати. Това е доста впечатляващ подход. И много трудна задача бих казала. Да управляваш всичките си персонажи в рамките на две корици, при това успешно, създавайки една добра, интересна и логически издържана история, е наистина изключително постижение.
Олуин Хамилтън изгражда силни образи, подплътени, образи с история, чувства и минало. Всеки от тях и героите, и злодеите носят своите грехове и грешки и това определя поведението и мотивацията им.
Има още две неща, които харесвам в тази книга.
Едното е главите-приказки, които авторката е избрала да напише. С тях тя разказва историята на своите герои - техните подвизи, техния край. Създава приказки от тях и с това увековечава съществуването им.
Другото е краят на тази история. Повечето писатели спират до щастливия или трагичния край. Хамилтън дава на читателя и двете, защото наравно с всичко друго, тя описва и болката, жертвите и безвъзвратните загуби, които нейните герои дадоха. Тя не спестява на читателя мъката и вината, които ще ги разяждат винаги. И накрая прави нещо по-добро. Не спира с края. Тя разказва и след това. Разказва ни какво носи тази победа, колкото трудно е да продължиш след нея и как борбата за живот не приключва никога. Мирът не е вечен. Узурпатори ще има винаги. Човешката алчност и жажда за власт са прекалено силни, за да бъдат победени веднъж и завинаги. Затова винаги ще трябват герои, винаги ще трябват хора, които са готови да запалят огъня и да се хвърлят в него, да създадат пясъчна буря и да влязат в нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар