"Косачи" властват над живота

Давам си сметка, че ако не беше една случайност, щях да пропусна "Косачи" и това щеше да бъде един от най-нелепите пропуски в живота ми. За щастие тази случайност се реализира в точния момент и аз си купих "Косачи". И не след дълго започнах да я чета.
Отне ми сравнително дълго време, за да я довърша, защото четях от нея веднъж-два пъти на ден по път за работа. И да ви кажа, беше истинско мъчение да я оставям всеки път.
Тази книга е мрачна. Тя събуди в мен много противоречиви мисли и чувства. И беше безкрайно интересна. Поглъщаща.
Подозирам, че това ще бъде едно трудно ревю. Не съм сигурна как да походя към него. Затова май ще започна съвсем тривиално и да видим накъде ще ме отведе след това. Може пък и да се напише само.

Ще се опитам да ви запозная със света на Нийл Шустърман. Действието се развива в бъдещето. Хората са победили болестите, смъртта, престъпленията. Светът е идеален. Благодарение на Бурята - облак с изкуствен интелект, който задоволява всяка нужда на човечеството и премахва всяка пречка от пътя му. Вече няма нужда хората да крадат, защото Бурята им осигурява всичко. А дълбоко в организма им са имплантирани нанити, които притъпяват болката, елиминират всеки вирус и са способни да възкресят мъртвия.

Всичко изглежда толкова идеално. Толкова стерилно. Как е възможно човек да изпитва радост от живота, ако няма смърт? Как може да бъде щастлив, ако не познава нещастието? Какви биха били ценностите в един свят лишен от престъпления? Как може човек да оцени малките радости от живота, като големите са му поднесени на тепсия?

Сега след като смъртта е победена, на човечеството му трябва нов начин да регулира демографията, защото без значение с каква интензивност и какви изобилия от ресурси създава Бурята, пренаселеността заплашва да унищожи живота на Земята. Затова е създаден Форумът на Косачите. Косачите са най-висшите членове на йерархията, те са господари и богове на живота. Те са тези, които се грижат за демографския баланс. Всеки Косач има определена квота от хора, които трябва да прибере. Правилата са желязно строги за Косачите и за обектите, избрани за Прибирането. Никой не може да откаже Прибирането, никой не бива да се съпротивлява, защото в противен случай Косачът ще бъде принуден да избере цялото му семейство за Прибирането.

Да бъдеш Косач е най-кошмарната и тежка работа на света, за която може да поеме отговорност един човек. Затова от Косачите се изисква да бъдат състрадателни и непоколебими едновременно. Те трябва да бъдат съпричастни с мъката на близките на прибрания, но и не бива да се повлияват от техните молби, стонове и плач.
Косачите могат да дават имунитет в определени ситуации и не бива никога да се възползват от тази привилегия и да се облагодетелстват от нея. Животът и дейността им се движи в границите на десет закона.

1. Ти ще елиминираш2. Ти ще елиминираш безпристрастно, без проява на фанатизъм или злоба.3. Ти ще гарантираш имунитет на любимите хора на онези, които приемат появата ти и на всеки, когото сметнеш за значим.4. Ти ще елиминираш любимите хора на онези, които се съпротивляват.5. Ти ще служиш на човечеството до края на дните си и за това, като отплата, твоето семейство ще получи имунитет, докато си жив.6. Ти трябва да имаш примерен живот на думи и дела и да водиш дневник за всеки изминал ден.7. Ти не бива да елиминираш друг Косач освен себе си.8. Ти не бива да милееш за земни блага, а да пазиш робите, пръстена и дневника си.9. Ти не бива да имаш брачен партньор или потомство.10. Ти не бива да спазваш други закони освен тези.

Десет кратки и ясни заповеди. Но ако се замисли човек, те могат да бъдат тълкувани по много начини, а това води до изкривяване в идеалите на Косачите. Изкривявания в поведението на хора с толкова много власт е повече от страшно.

В ето такъв момент на сцената се появяват Цитра и Роуан. Двамата стажанти на Косач Фарадей. Всеки от тях ненавижда работата на Косачите, ала все пак всеки по свои собствени причини се съгласява да приеме стажа. Обучението на младите стажанти е един от най-емоционалните моменти в книгата за мен. Първият сблъсък със смъртта, осъзнаването на акта и на това, че в даден момент самият ти ще бъдеш причинител на тази смърт.
Да осъзнаеш и приемеш тази отговорност, този товар на плещите си е тежка задача. А Цитра и Роуан са достойни и заслужават да им бъде гласувано доверие.
Първите месеци от стажа на двамата младежи при Косач Фарадей беше предизвикателство и за мен самата. Като читател, който съпреживява емоциите на героите от книгите, които чете, не веднъж сълзи и тежест се загнездваха в гърдите ми. Но всяка една от тези сцени бе необходима, за да осъзная пълната сила на тази реалност, цялата плътност и отговорност на това бъдеще.

Това е един от най-оригиналните сюжети, които съм чела, без да бъде изчанчен или изкуствено претрупан. Всеки детайл е логически издържан. А всички заедно създават визията на едно не чак толкова нереално и невъзможно бъдеще.

Нийл Шустърман е прекрасен разказвач. А усетът му към сюжета е професионален. Умее да създава атмосфера, която те кара да затаиш дъх в точния момент, да те натъжи или разсмее, създавайки с това отличен баланс в действието. Начинът по който преобръща сюжета е не по-малко интригуващ. Пътищата на Роуан и Цитра се разделят по-рано от предвиденото. И когато това се случи, бе истинско удоволствие да наблюдавам метаморфозата у двамата, подтикната от новите условия, в които са поставени и принудени да се справят.

Принудени да се съревновават един с друг, подтиквани от желание да си помагат и в крайна сметка разделен и борещи се със собствените си чувства, Цитра и Роуан ще направят всичко възможно, за да се справят добре и да спечелят пръстена на Косач.



Нийл Шустърман е безмилостен към читателя. В последните изречения на книгата оставя толкова добра и интригуваща заявка за следващата, че направо не знам, как сте дочакали "Бурята". За щастие Orange Books действат много стегнато и професионално и продължението на "Косачи" е вече на пазара.