Хора, аз съм фен на комиксите. Разбрах този факт с N. на Стивън Кинг и сега с "Дедпул избива вселената на Марвел" вече съм абсолютно сигурна. Няма връщане назад. Зарът е хвърлен. Направо се чудя къде ми е бил досега литературният вкус, че не съм разбрала колко готино нещо за комиксите. Аматьорска работа, казвам ви.
Дедпул е един от любимите ми Марвел супергерой. По ред причини. Първо, защото играта беше върхът. Наистина беше върхът. Толкова много не съм се смяла никога в рамките на друга игра, книга или филм. Все още не съм сигурна, дали създателят й е пълен психопат или просто има егати въображението. Преполагам, че е първото, защото, за да създадеш Дедпул и за да си позволиш да правиш епизоди с него, независимо под каква форма - книга, комикс, филм, сериал, игра, анимация и т.н., трябва да си поне малко психопат. .Иначе няма как да разбереш Уейд, няма как да влезеш в кожата му.
Второ, Дедпул сам по себе си е уникален. Въпреки че спада към графата на супергероите, на добрите, той е по-скоро тъмен образ, отколкото светъл. Той е кръвожаден, безскрупулен, злопаметен, отмъстителен и на практика безсмъртен. И всичко това е поднесено с убийствен хумор. Този смях може би е единственият достатъчно силен буфер, който да балансира епизодите, за да не прекрачи история на Дедпул границата с допустимото насилие, подходящо за издаване и продуциране.
Май няма да продължавам с останалите десет точки, заради които обичам Дедпул, защото и без това вече доста се измести фокуса на този текст. Уейд по принцип не е в час. Х-мен са го хванали на тясно и са решили да поправят механизмите в ума ми, давайки го във вещите на ръце на лудия учен-доктор.Той от своя страна се опитва с Психомен да го подчини на собствената си воля. Но с Уейд нещата никога не са толкова лесни и прости. Все пак докторът наистина отключва нещо. Една дремеща страна на Дедпул, която ще отприщи ада на земята. Новият Дедпул е решил да прочисти света от всеки проклет, банален и тривиален до болка супергерой.
Няма да ви лъжа, мед ми капе на сърцето, да гледам всичките тези облечени в трико патетични, скучни и до болка тривиални супергерои да измират един по един, подобаващо. Дедпул има стил. И въображение.
Наистина съм изключително впечатлена от това издание. По всеки един параграф - арт, детайл, излъчване, сюжет, идея. Идеята е брилянтна. Замисълът на този комикс е наистина голям и дълбае много дълбоко с точно премерена доза самоирония и изкуствен патос, които придават още по-сериозни измерения на внушенията.
А видяхте ли надписа на корицата "Не е за деца"?
Еми, не е за деца. Аз бих си помислила преди да го дам на някоя невръстен фен на Спайди и Върколака. И затова си имам две много добри причини. Хора, този комикс е кървав, жесток и садистичен. (Знам, прекрасно е, нали! :)). Не е за детски очи, особено ако са още в онази възраст, в която приемат света по-скоро буквално. Второ, никак, ама никак да няма да му хареса на малкия фен да види как Дедпул избива безмилостно любим герой след любим герой. Не знам после как ще му обяснявате за грандиозния замисъл на този сюжет...
Официално съм фен на комиксите.Много е хубаво, когато откриеш нещо ново, което да те запали истински и да имаш творчество в изобилие, с което ти предстои да се запознаеш. Завиждайте ми. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар