"Брилянтни създания" - Шелби ван Пелт (Ревю)

 

 Заглавие: "Брилянтни създания"

Автор: Шелби ван Пелт

Издателство: Artline Studio

Превод: Емилия Ничева-Карастойчева

Брой страници: 392

Година: 2022

Знаех какво ще се случи в края на тази книга. Знам го още от първите страници. Шелби Ван Пелт не го крие. И въпреки това си изплаках очите на нея, при това с усмивка на уста. Ако ви се чете трогателна история, "Брилянтни създания" е вашата книга.

Брилянтна е.

 

Но да се върнем в началото. Тоува е главната героиня на тази история. Обрулена от живота възрастна жена, останала съвсем сама на този свят. Загубила е сина си преди тридесет години, а по-късно и мъжът й Уил я оставя, след като губи битката с рака. Тоува обаче е от онези упорити хора, които не могат да легнат и да умрат от мъка на дивана. Нейният механизъм да се справя с ударите на живота е да е постоянно заета. И така макар и на години, и макар да е финансово обезпечена, Тоува продължава да работи - чисти местния аквариум всяка вечер. Не защото има нужда от пари, а защото има нужда от работа. Има нужда да е полезна, да прави нещо.

За да не мисли. Да не мисли за Ерик, когото не можа да погребе преди треидесет години, защото тялото му така и не е било намерено. Тук ще отворя една скоба, искам да ви споделя един един цитат от друга книга, която четох непосредствено преди "Брилянтни създания", а именно "Жажда на Амели Нотомб

"...майките, чиито деца умират, имат нужда от телата им, за да преодолеят загубата."

Вярно е, Тоува го знае. Години наред тя живее с хилядите въпроси в ума си, неспособна да се примири с версията за самоубийство. Затънала в едно неизяснено минало, това което я крепи, е да е заета. Работата в аквариума не е лесна, но е удовлетворяваща и Тоува я обича. Обича аквариума и неговите обитатели. И благодарение на доброто си сърце започва малко по малко да се сприятелява с гигантския тихоокеански октопод Марсел. 

Марсел е изключително интелигентен и лесно му доскучава в този тесен затвор. Смяла съм се с глас на неговите среднощни похождения и приключения. Невъзможно е човек да остане равнодушен към неговия образ, той е мастилото на тези страници, той е зъбното колело, което задвижва останалите герои. Чудите се как го прави от ограниченото пространство на своя аквариум? Ами прави го. С лекота.

 

Когато на сцената се поява и третия главен герой - Камерън, млад мъж, който е позволил животът му да излезе извън коловизите, сюжетната линия започва да се подрежда. Кам е умен, с добро сърце, но някак всичко му се изплъзва между пръстите. А усещането, че е изоставен от целия свят, не помага особено. Сякаш не успява да задържи нищо в живота си - майка му го оставя на грижите на сестра си, когато е на девет, заради проблем с наркотиците. Всяка работа или приятелка, която е имал през годините не се задържа дълго в живота му, винаги е уволнен или изритан. Единствената константа в живота му е леля Джийн, която го е отгледала и приятелите му от детството - Брад и Елизабет, но и те са на път да се откъснат с още една крачка по-далеч от него, защото очакват дете, а това малко измества геометрията в живота на всички. 

Кам се опитва да сложи някакъв ред в живота си и този опит го отвежда в града на Тоува и Марсел и разбира се, преплита съдбата му с тяхната по начин, който без значение, дали сте очаквали или не, ще ви трогне. 

 

Обичам такива книги, преливащи от обич и колкото и клиширано да звучи  - толкова човешки. Това е една от най-хубавите книги, които съм чела тази години. Прекрасна е, от този ден нататък няма да спра да я препоръчвам.