"Сърце от огън и печал" - Бриджит Кемерер (Ревю)

Заглавие: "Сърце от огън и печал"

Автор: Бриджит Кемерер

Издателство: Егмонт

Превод: Николина Тенекиджиева

Година: 2020

Брой страници: 448

За пръв път от много време реших да видя какво съм писала за предишна книга от някоя поредица, преди да започна да пиша за настоящата. Чета аз ревюто за "Проклятие за мрак и самота" и си спомням за гениалния план, които имах. Ще започна колкото се може повече книжни поредици. Така те постепенно ще уплътнят времето помежду си и няма да се наложи постоянно да съм в очакване, защото винаги ще има нова книга от любимата ми поредица. Да, ама не сложих в сметките си карантината и как това се отрази на издателския бизнес. Сега чакам поне десет части от поредици. Но за жалост настоящата ситуация ограничи много от плановете на издателите. Искрено се надявам нещата постепенно да се нормализират до степен, в която ще се научим да живеем с определени предпазни мерки, за да може животът да продължи в нормалното си русло. И най-накрая да си получим книгите. :)

"Проклятие за мрак и самота" беше хубав прочит на приказката за красавицата и звяра, която няма да крия, че ми е много любима. Прокълнатият принц Рен и неговата неохотна спасителна Харпър. Сюжетът и действието в първата книга беше затворен в тесните рамки между трима герои. Давам си сметка, че това беше желан ефект, който многократно подсили нюанса на класическата приказка, вплетена в тази история. Но дори и така, малко ми липсваше простор. 

Със "Сърце от огън и печал" Бриджит Кемерер излиза от тесните граници на приказката и превръща този приятен римейк в самостоятелна история с минало и бъдеше. 

Грей, Рен и Харпър се пребориха с чародейката Лилит. Рен се освободи от проклятието, Харпър най-накрая му повярва и постави началото на нещо, което би могло да се превърне във връзка. А Грей изчезна. 

Как заварих героите в първите страници на "Сърце от огън и печал"? Грей се подвизава като коняр в малко градче на два дни път от Двореца. Рен се опитва да запази цялостта на кралството си, защото прозрачните му лъжи за подкрепленията от измисленото кралство Диси на Харпър започват да се прокъсват като износена мантия. А самата Харпър се лута между новата си роля, чувствата си към Рен и желанието си да го предпази от грешките, които не спира да трупа. 

И какво прави Бриджит Кемерер със своите герои в момент на уязвимост? Хвърля им бомбата. Разбира се, че Грей ще е изгубеният наследник, който "заплашва" да си поиска трона и да детронира Рен, а с това да съсипе Ембърфол. А на всичкото отгоре притежава и магия - едно от нещата, които най-много ужасяват Рен. 

Всъщност Грей изобщо не иска да детронира принца, изобщо не иска да бъде разпознат като престолонаследник, нито иска да бъде закачан, колкото и да му липсват най-близките му хора  - Рен и Харпър. Това е и основната причина Грей да изчезне. Но не е никак лесно да се скриеш и да си живееш посредствения живот, когато за главата ти е обявена солидна награда. 

На всичкото отгоре онази ужасна жена чародейката се е разприказвала, че само Грей знае самоличността на изгубения престолонаследник. 

И изобщо става тя каквато става. 

Но това е само повърхностно резюме на събитията. 

Във втората книга за мен Бриджит Кемерер разгръща потенциала си, превръщайки героите си в многопластови и сложни личности, създавайки конфликти между тях, които не могат да бъдат разрешени без жертви. 

Изведнъж Грей и Рен се оказват от двете страни на реката, макар съвсем доскоро да са били най-близки съмишленици, братя. Макар дори и сега да са братя. 

Между тях се случват неща, които не могат да бъдат забравени, нито заличени. Това ги кара да израстнат, да се променят. 

Всъщност Рен и Харпър имат само епизодична роля тук. Книгата се фокусира осново върху Грей. И с огромно облекчение открих, че Кемерер е решила да включи нови герои в историята си. 

Създава цяла нова сюжетна линия около Грей, събира около него хора, които ще изиграят ключова роля в последващите събития. Завързва възела около непокорния принц и чрез него разгръща дълбочината в образите на околоните.

Помните ли войските, които неспирно атакуваха Ембърфол в  предишната книга? Войските, заради които му се наложи да излъже, че е в съюз с измисленото кралство Диси? Принцесата на същото това кралство сега крачи редом до Грей - Лия Мара. И прави невъзможното, за да преговаря за мир между кралствата им. 

Но трябва да сложим в сметките властната й и жестока майка, която има съвсем други планове за тях двамата. Всъщност тя има планове за всички.

Лия Мара се оказа много интересн характер. Тя  е умна и много проницателна. Не е лесно да създадеш образа на проницателен човек, защото самият ти трябва да си такъв, а това ме кара да питая още по-дълбоко уважение към Кемерер

Ако харесах първата книга, то мога с ръка на сърцето да кажа, че съм впечатлена от втората. Бриджит Кемерер успя да придаде мащаб и дълбочина на историята си. Действието се развиваше динамично с достатъчно внимание към реакциите на героите й, нещо, което облече думите в плът. Онова самотно усещане за безтегловност изчезна и Ембърфол влезе в политическата и икономическа карта на света от поредицата. Сега вече наистина съм заинтригувана да видя къде ще отведе лудостта Рен, как ще действа Харпър и какъв избор ще направи Грей. За Лия Мара няма да кажа нищо. Те е много интригуващ образ и ключова фигура в развитието на романа, което автоматично я превръща и в спойлър.