"Кафка на плажа" - Харуки Мураками (Ревю)

 

Заглавие: "Кафка на плажа"
Автор: Харуки Мураками

Издателство: Колибри
 
Превод: Людмил Люцканов
 
Брой страници: 610
Година: 2014

Харуки Мураками е от онези автори, за които вярвам, че всеки си е казал поне веднъж, трябва да прочета една негова книга. За романите му се говори много и мненията са много полярни, което прави образа му още по-интересен за читателя. Също така той е един от авторите, около които се е заформил култ, както около Дона Тарт или Стивън Кинг. Прочитайки "Кафка на плажа", разбирам защо това е така. Към автори като Мураками подхождам внимателно. Опитвам да се абстрахирам от хилядите противоречиви мнения, защото поне при мен предварителната настройка е много важна. Така че, когато разлистих първите  страници на "Кафка на плажа" не знаех какво да очаквам, освен малко странност. А това е доста широко понятие. Ще ви кажа какво не очаквах. Не очаквах да е page turner. 

 

Разказът на Мураками ме грабна от първото изречение и не отпусна хватката си до края. Изключитлно рядка и интересна комбинация се оказа "Кафка на плажа". От една страна страниците сами се обръщат, повестта ме води навъре в дебрите на историята, от друга множеството метафори, които изскачат ме глождят и отнасят в размисли за неща, далеч по-големи от историята на Кафка и Наката. Вярвам, че си заслужава втори и трети прочит, може би дори повече, предполагам зависи от нагласата на читателя. Вероятно читател, който за втори път минава през исторяита ще открие дори повече детайли и препратки, знаейки къде извежда накрая пътя. Не знам, дали ще го направя. Тази книга ме върна към една стара изтъркана мисъл, която се завърта в главата ми, когато си помисля да препрочета някоя книга. Как няма да имам достатъчно време да прочета всички книги, които искам. 

Не съм сигурна как да подходя към този текст, какво да ви разкажа. Чисто сюжетно нахвърляните маркери ще звучат доста хаотично, от друга страна без скелета и плътността на този сюжет, метафорите остава голи, самотни и опразнени от съдържание. Чудя се, накъде ще тръгне всеки от вас, когато започне да говори за тази книга. Кои неща ще избере да спомене. Кои неща са му направили най-силно впечатление, какво е останало най-ярко в ума ви. Може би ще си направя един експеримент, ще оставя умишлено продължението на това ревю да отлежи. Няколко месеца, да видим какво ще се излюпи след това. 

Защото възможностите са хиляди. Толкова е богата тази книга.

И нека все пак да оставя тук малко контекст и част от скелета на историятя, за да не звуча налудничаво и аз. Две истории се развиват паралелно. Тази на петнадесетгодишния Кафка Тамура, който бяга от дома си, защото не може да са издържи повече там. Причините не стават съвсем ясни, но чувството, което кара момчето да напусне дома си, се загнездва в мен. Неговото пътуване и пристанът, който намира в една малка, но несъмнено красива и богата частна библиотека, го срещат с различни хора, които ще оставят следа в неговия живот и ще носят винаги белега от неговата следа в своя.

В същото време недалеч от неговия дом един старец - Наката, който не е много умен, не може да чете или пише и не разбира много неша, но може да говори с котки, та този старец извършва убийство. А след това необезпокоявано тръгва на пътешествие, което ще го отведе далеч и подобно на Кафка ще бележи живота на много хора около себе си.

...Няколко месеца по-късно, а именно днес, подготовяйки един друг пост, осъзнавам, че поради неясна причина не съм публикувала този текст. Нещо повече не съм го довършила.

Оттук историята криволичи, като стара и мъдра река. Разклоненията са много, метафорите безброй. На места е бурна, напрегната и игрива, на други е спокойна, тиха и потайна. Има места, в които се ражда живот и такива, в които намира последния си пристан. Има всичко и то е свързано с невидимите нишки на въображението, до цялост, която сега ми се струва немислима другояче.

Пишейки тези редове, си спомням, защо този текст остана недовършен. Защо не го публикувах тогава. Исках да разбера какво ще остане, когато мине време, когато първите и най-ярки впечатления избледнеят. Какво ще остане. На този текст му липсва единствено последния щрих. Ето го и него.

Сега половин година по-късно, връщайки се назад в книгата, в мислите си за нея, ме обгръща същото чувство за самота, което ме обгръщаше и тогава.

"Кафка на плажа" е книга, която едновременно протяга ръка към читателя, както взаимодействат и двамата главни герои в книгата с останалите персонажи, и едновременно с това у мен остава усещането за една самотна книга, не защото протегнатата ръка не е поета. Напротив, защото именно тази подкрепа дава нужната увереноста на индвивида да се вглъби в себе си и протегне мислите си към центъра, към същността си.

Разкош!

P.S. А някои книги сами си идват с музиката.