"Невидимите фурии на сърцето" - Джон Бойн (Ревю)

Заглавие: "Невидимите фурии на сърцето"
Автор: Джон Бойн

Издателство: Лабиринт
Превод: Владимир Молев
 
Брой страници: 540
Година: 2022

Купих си и започнах "Невидимите фурии на сърцето" с нагласата, че това ще бъде Книгата на годината за мен. Всичко около тази книга крещеше,че ще бъде така. От разкошната корица, през анотацията и многобройните награди, високият рейтинг, та чак до крайно положителните ревюта в гуудрийдс. И, разбира се, нещо много важно, темата около която се върти книгата. Някои ще кажат, че това е тема, която трябва да бъде извадена на масата и за която да се говори спокойно. Но това би трябвало също да е вече отживелица. Абсурдно е, че все още имаме нужда от истории като тази, които да изваждат на масата каквото и да било и да отварят доскусии. Все си мислех, че сме по-напред.

Както и да е. Каквито и да ми бяха очакванията, с тази книга не се разбрахме.

 

Имам два основни проблема с "Невидимите фурии на сърцето". Първият е, че до последно не можах да изпитам симпатия, състрадание и изобщо какъвто и да било вид ангажираност с главния герой. Вторият е, че сюжетът беше тотално лишен от капчица спонтанност и крайно нагласен, за да служи на целите на автора. Абсолютно предвидим. 

Като изключим основната тема - хомосексуалната ориентация на главния герои и всички свързани с това и последващи, в следствие на това, действия и събития, останалото беше много плоско. Историята на Сирил е интересна, има добра опорна точка, различността през очите на дете, младеж, пълноправен член на едно тесногръдо и жестоко общество, което отхвърля яростно и осъжда различността и накрая на зрял човек, преборил се с живота донякъде, загърбил грешките и намерил своя покой и хармония сред хората, които обича и които го обичат. Историята беше добре разказана, добре структурирана, събитията се натрупваха едно след друго, създавайки нужната атмосфера и основа за изграждането на идеята. От това как Сирил израства в приемно семейство, което не се държи особено топло с него, през опитите му да се впише в средата и обществото, отричайки това, което изпитва и това, което е. Ясното съзнание, че има нещо нередно с него. Мисълта, че не е нормален, че е болен. Джон Бойн е подходил с много страст и всеотдайност, пресъздавайки яростта и омразата, с които обществото се отнася към различните, към хората със собствено мнение, към онези дръзнали да плуват в страни от общоприети порядки. 

Като изключим това, всичко останало беше съшито с бели конци и абсолютно лишено от логика. Сирил се бори със зъби и нокти, за да задържи главата си над повърхността на водата. Джон Бойн видимо се стреми да опише на читателя, колко е труден животът му, как е израснал без обич, как е трябвало да се крие, как постоянно се е чудил какво не е наред с него и как тази вътрешна борба и страхът от публичното отвърляне или дори смърт го измъчват всеки миг в негория живот. И все пак аз не можах да изпитам и капчица жал към него. Сирил направи много грешни избори в живота, избори, които нараниха много хора в живота му по жесток начин. И го направи не от принуда, а от малодушие и някакъв криворазбран егоизъм. Сякаш от престараване Джон Бойн е изпилил толкова много ставите на опорните точки в историята си, че накрая конструкцията е станала нестабилна.

Да не говорим че всички срещи и съвпадения бяха толкова очевидно нагласени, че в секундата, в която нов персонаж бъде въведен в историята, вече си на ясно кой е и как ще се развият по-натам събитията. Безобразна липса на спонтанност. Сякаш цялата книга е написана само и единствено в името на това, да покаже, колко му е трудно на Сирил. И може би затова отчасти останах разочарована. Очаквах това да бъде символ на различността в живота по принцип. Очаквах.. Надявах се, че Джон Бойд ще има сърце за всички, не просто за Сирил. Сякаш той беше единственият човек с проблеми, който заслужаваше опрощение. Всички останали могат просто да си гледат работата. Надявах се, че тази книга ще погледне към различността като начин на живот, като оцеляване, като филтър и цвят на света. Надявах се, тази история да надгради малката тема и да я превърне в нещо глобално. Но той ограничи всичко до сексуалната ориентация на Сирил. Там започнахме и там приключихме. Толкова целенасочено и праволинейно, че постоянното очакване накрая ме измори и след последната страница остана едно голямо разочарование. 

Да ви призная не мислех да пиша този текст. Не съм привърженик на негативните ревюта. Рядко ми се случва да остана толкова подведена. Но изглежда този път ножицата между очакванията ми и реалността се оказа твърде голяма. Разочарована съм. И честно казано ми стана тъжно. Толкова сърцата идея, разказана много малодушно. Тази книга ме кара да си мисля за Патрик Нес. Може би ще започна "В огън", за да отмия горчилката. Патрик Нес е един от авторите, които винаги застъпват идеята за различността в книгите си и в частност за хомосексуалността. И го прави по начин, който те кара да бъдеш съпричастен, не защото тези герои са различни и го заслужават, а защото са хора като нас. И ако наистина сме хора, ще им го покажем.