Автор: Тери Пратчет
Издателство: Вузев
Превод: Мирела Христова
Платформа: Storytel
Прочетено от: Йоанна Темелкова Брой страници: 288
Година: 1944
Като цяло мисля, че човек може да напише един универсален текст за
книгите на Тери Пратчет и той да бъде подходящ за всяка една от тях.
Толкова си приличат в дълбочина. И в същото време всяка една от тях е
вселена сама по себе си, пълна с шантави приключения, забавни диалози,
нелепи ситуации и ами, човещинка.
Сюжетът може да варира,
героите също, макар че мнозина делят общи корици, но
накрая всяка една от тях е История от Света на Диска. И това е повече от
достатъчно. Това означава, че всяка една от тях е страхотна.
Всеки от
нас си има любими герои. Моите са Смърт и Смърт на мишките, разбира се. И
може би донякъде това определя, кои са и любимите ни истории от света
на диска. Факт е обаче, че харесах "Еманципирана магия" не по-малко от
"Зимоковецът" или "Морт", или "Дядо Прас"
В този ред на
мисли, не съм сигурна, доколко има смисъл от този текст. И все пак това,
че всичко е ясно, не означава, че не трябва да си говорим за него.
"Еманципирана
магия" е сцената, на която за пръв път излиза под прожекторите Баба
Вихронрав или Баба Уедъруекс, зависи кое издание четете или слушате. А
Баба Уедъруекс определено е от онези "баби", които едновременно искате и не искате да
имате в живота си. Но да се върнем малко по-назад. Всичко започва,
когато един магьосник в предсмъртния си час дава един жезъл на едно
бебе, което трябва да е осмият син на осмия син. Или само осмият син, не
съм сигурна вече, бяха като че ли повече осмици. Само че се оказва, че
бебето е осмата дъщеря.
Шок и ужас за магьосническия, че и за вещерския свят. Жена-магьосник? Абсурд. Безобразие! Невъзможно!
Е, невъзможно или не, първо, на Баба Уедъруекс грам не й пука, та грабва Еск(въпросното бебе, само че вече пораснало), за да я води към
Невидимият университет в Анкх-Морпорк. Второ, и да не беше
Баба Уедъруекс, на Еск очевидно й се става магьосник. Така де, или поне
нещо ново й се прави. Едното води до другото, жезълът помага малко, Еск
нали си е умница, та пътят към Невидимия университет си върви. Още
по-голям шок и ужас настава, когато Еск се изтъпанчва там сред всичките
магьосници с несломимото си желание да учи.
Развръзката
и краят са ясни, изобщо като цяло действието е ясно, ясно е и какво ще
стане. Но няма никакво значение. Всяка книга на Пратчет сама по себе си е
абсолютно удоволствие. Удоволствие да извървиш пътя заедно с героите
му. Удоволствие да е да ги гледаш и слушаш как се борят, драпат, излагат
и накрая успяват, защото са отдадени на това, което правят и го правят с
пълно сърце. И накрая абсолютно удоволствие е да се насладиш на
неговия добронамерено хаплив език, който винаги вади на масата някои от
най-актуалните теми на нашето време. Теми, които вероятно ще са все
така актуални и по времето на нашите внуци. От най-обикновените
екзистенциални теми, които човъркат всеки от нас, до сложните и
заплетени теми като еманципацията на "магията" и други неравноправия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар