Заглавие: "Летният брат"
Автор: Яп Робен
Издателство: ICU
Превод: Мария Енчева
Брой страници: 296
Година: 2021
Последният месец почти не ми остана време за четене. Камо ли за писане. И сега нещата не са особено различни. Едвам успявам да си открадна малко време за четене вечер, преди да заспя безпаметно с книгата в ръка. "Летният брат" обаче е една от онези книги, за които изпитвам нужда да пиша и да говоря. Преди да отприщя морето от емоции, които ме заливат и опъват червени флагове по брега на съзнанието ми, ще ви дам малко контекст.
Люсиен и Брайън са братя, различни колкото могат да бъдат. Брайън е здраво, тихо и умно момче, а Люсиен е роден с тежко умствено увреждане. С напредването на годините, грижите за Люсиен у дома стават все по-трудни, а "инцидентите", които причинява и агресивното му поведение превръщат ежедневието е неуправляема вихрушка, която заплашва да помете всичко. Люсиен e настанен в дом със специални грижи, където медицински персонал може да следи състоянието му и да полага адекватни грижи за него. Скоро след това следва и разводът, а Брайън се мести да живее при безхаберния си баща в караваната му.
Колелото се завърта и старият познайник животът обича да ни поставя в ситуации, в които не сме си представяли, че някога ще бъдем. И ето Люсиен се озовава за едно лято при брат си, в окъртената каравана на баща си. Люсиен не може да се справи с нищо сам. Той е напълно зависим от милостта на хората около себе си. И тъй като не може сам да изкомуникира желанията си, защото умът му не е достатъчно здрав и стабилен, за да направи нужните връзки, той не винаги е особено дружелюбен към същите тези околни, които се прижат за него. Често е груб и дори агресивен. На Брайън му се налага да се грижи съвсем сам за брат си. Но той го прави със самоотверженост и желание, каквито биха се събудили у малцина.
Наравно с това върви и една здравословна доза детски егоизъм, който помага на неоформените умове да се съхранят от негативните преживявания в този свят. Както и трябва да бъде. Но това не пречи дори и за миг на Брайън да се грижи за брат си, да го приема, да търси неговия контакт. И макар да знае, че често няма да получи ответен отговор, той не спира никога да опитва.
Колко много емоции се събират в една мъничка и много страшна дума - недъг. Дума, която всеки родител се моли да не чуе във връзка с детето си. Недъг. Няма значение какъв. Мисълта, че на
детето ти може да му липсва нещо, което на всички хора им се полага по
рождение - здраво тяло и здрав ум, е опустошителна. В тази думичка се
излива цялата обич и болка, които може да роди едно човешко сърце.
Заедно с тях ръка за ръка вървят и вината и въпросите, страхът и умората.
Някъде там през тази думичка, едно непораснало момче се опитва да
осмисли житейския си път, моралните ценности, да подреди чувствата си,
да бъде голям не просто на години, да бъде голям по душа, по светоусет.
Нещо, което на нас възрастните често не ни се отдава.
Тази книга е като огледало на собствената ни душевна осакатеност. Тя прозира през невъзможността ни да видим другия, различния, да го разберем, да му протегнем ръка.
Чета я и съществото ми се скъсва на парчета. Особено в онези моменти, когато разумът повече не е способен да укрепи стените на равновесието и емоциите избухват с тиха ярост или сломяващо отчаяние. Тогава неминуемо влизам в обувките на окаяника, който драпа, за да се пребори с океана от безпомощност. Под леките диалози и небрежното движение в книга, може и да се крие много болка и тъга, но знаете ли кое ще запомня? Обичта. Грижата. Образът на Брайън, който придържа Люсиен по време на тяхната разходка. Съпричастността. Подкрепата. Лятото.
Не се подлъгвайте по вида на красивата корица и дебелите страници на прекрасното издание, което ICU са създали. Това е една много кратка книга с много богата палитра от емоции. Тя е като упътване по съчувствие и състрадание. Кратко действие, свита и дори бих казала миниатюрна времева и пространствена карта на историята, но толкова богата на преживявания, на красиви и трогателни чувства. ICU подбират книгите в каталога си с много мисъл, човещина и чувствителност. "Летният брат" е поредното доказателство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар