"Последното дърво: Семе на надеждата" - Люк Адам Хоукър (Ревю)

 

Заглавие: "Последното дърво: Семе на надеждата"

Автор: Люк Адам Хоукър

Издателство: Orange Books

Превод: Савина Николова

Брой страници: 64

Година: 2023

"Последното дърво: Семе на надеждата" влезе в списъка ми още щом я видях между редиците на Orange Books, но докато чакам да се прибера и да си я купя, дойде Франкфуртският панаир на книгата и не се стърпях. На своя щанд Pattloch Verlag бяха наредили цяла етажерка с нея, централно, да ти хваща окото отдалеч с изчистения си дизайн и стилна корица. Позавъртях се, позавъртях се и после се върнах и я грабнах. 

 

В сърцевината си "Последното дърво" е детска книга - с малко текст, който по детски ясен начин просто маркира историята, разказана от омагьосващите илюстрации вътре. Но като всяка друга детска книга, тя е също толкова смислена и важна за нас, поотрасналите човеци, които сме изгубили онази сляпа наивна доверчивост, с която децата виждат света, онази искрена почуда и дълбока вяра в магията и чудесата. 

Тази книга е удоволствие за ума, сърцето и очите. Скиците вътре са хипнотизиращи, толкова детайлни, съставени от милиони, милиарди щрихи, които те карат да прокараш пръсти по тях, да си представиш залегналия над тях художник, чийто молив до късно през нощта създава магия. Как да не повярваш в чудеса, когато видиш, че от ръцете на един човек, може да излезе нещо толкова красиво и дълбочинно.

 

Четохме я заедно с Марти, която сега е на 7 години. Достатъчно голяма, за да разбере силата на посланието, да се натъжи искрено при мисълта за един свят без дървета и достатъчно малка, за да повярва в магията на историята по един детски чист начин. Двете заедно с нея минахме през картината и положихме длан върху кората на последното дърво. И двете се разплакахме, сякаш наистина щяхме да се сбогуваме с него и да се върнем в света без дървета. На другия ден излязохме да направим снимки на книгата в градината и тя гушна дървото, чийто клони приютяват птичките и зиме и лете точно пред прозореца на хола ни, като най-добър приятел. А на мен направо ми се стопи сърцето. Само заради този малък жест си струваше да я прочетем. А той не е никак малък всъщност.

Не знам, какво повече да ви разкажа за тази книга от това. Наистина не знам. Разкошна е. Емоционална, смислена, като протегната ръка, като мила дума и туптящо сърце. Прекрасно е, че я има.