"Към Никъде" е третата книга от поредицата "Към Небето". И тя ни запраща на съвсем ново място - в Никъде. Сандерсън продължава да разширява света или може би е по-правилно да кажа вселената в своята история. Нов свят, ново измерение, нови приключения, нови приятели и врагове се изправят пред Спенса. В Никъде на Спенса ще й се наложи да премине отново през куп нови и неизвестни препятсвия, съпроводена от Ем-бот и един нов и малко съмнителен приятел - Чет. Ще се бие с пирати, ще попадне в плен, ще изследва безброй нови светове, ще участва в дуели, ще се състезава, ще планира бунтове, ще бяга и ще преследва, ще открие нови неща за себе си, които ще я накарат да преосмисли целия си живот. Изобщо очакват я големи промени.
И докато всичко това се случва в другия край на вселената, буквално Никъде, човечеството, начело със Звездната академия, е в разгара на война с Върховенството, за която изгледите да спечели не са особено добри, всъщност по-редно е кажа, че изгледите да не я загуби окончателно, не са особено добри. И кратките новини, които Спенса получава от Джорген, благодарение на сайтоничната им връзка, я притискат повече от всякога да открие път и изход от Никъде.
Никъде всъщност е нещо като място за рециклиране на Вселената. Крайна точка без изход. Девета дупка на кавала. Рядко някой избира да отиде в Никъде, да не кажа никога. Там те изпращат. В изгнание или "за поправка", докато великото общество на Въховенството не реши отново, че си годен за техния съвършен свят.
Никъде гъмжи от нови и непознати видове, от приятели и врагове. Всеки е съмнителен тип, докато не се осмелиш и заложиш на него доверието си, за да видиш къде ще те отведе. На Спенса, както обикновено, ще й се наложи да вземе няколко трудни решения и някакви набързо скалъпени избора. Както се казва, правим каквото можем и се надяваме на най-доброто.
Ако в предишната книга проблемите на Спенса бяха по-скоро политически или етични, то тук имаме чисто динамична приключенска фантастика. Главната героиня трябва да стигне от точка А до точка Б в един напълно непознат и различен свят, от което произхождат и повечето опасности по пътя. Но Спенса е изобретателна, също така доста вироглава и безразсъдна, така че не е като да й липсват идеи. Осъществяването им и как това ще засегне затворената екосистема на Никъде е друг въпрос. Хубаво е да видя, че и образът на Спенса се разви. Двамата с Ем-бот претърпяха някои сериозни метаморфози във взаимоотношенията си. Едно безразсъдно момиче и един бързо учещ се изкуствен интелект трябва да научат някои важни уроци за емоционалната интелигентност. Това ще ги въвлече в редица трогателни и в същото време забавни диалози и ситуации, които двамата ще трябва да отиграят.
Харесах
този свят, хареса ми много какви чудесии е съградил в него Сандерсън.
Харесва ми колко гъвкав и непостоянен е. Колко различен и многопластов.
Нямам търпение да видя какво ще се случи, когато странстването на Спенса по световете свърши и тя се върне при "своите" хора. Да видим, коя ще е следващата спирка, която Сандерсън ни е подготвил.
Няма коментари:
Публикуване на коментар