"Жени, лишени от търпение" - Джаили Амаду Амал (Ревю)

 

 

 Заглавие: "Жени, лишени от търпение"

Автор: Джаили Амаду Амал

Издателство: Ентусиаст

Превод: Зорница Китинска

 

Платформа: Storytel

Прочетено от: Гергана Стоянова

 

Брой страници: 224

Година: 2025

 

Изслушах на един дъх "Ловецът на хвърчила", "Хиляди сияйни слънца" (и двете на Халед Хосейни) и "Жени, лишени от търпение". С какъв акъл не знам. Но го направих. Затова  и ми е трудно да говоря за всяка една от книгите по отделно. Историите се сляха и надградиха в мен. Всяка по-интензивна в емоционално отношение от предишната. Не го казвам, за да омаловажавам по какъвто и да е начин книгите на Хосейни. Не това имам предвид. Натрупването на събитията от трите истории, наслагването на преживяванията и емоционалния заряд в тях ме остави с усещането, че чета една книга, а не три. Стигам до последната част "Жени, лишени от търпение"

Нейното действие се развива в Камерун и ни среща подобно на "Хиляди сияйни слънца" с три жени, чиито съдби се преплитат по неочакван начин. 

Рамла и Хинду са братовчедки принудени да се омъжат против волята си. Защото те нямат право на глас, нито на избор, на желание, на живот. Жените в Камерун имат право единствено на търпение. Ако бракът, който са сключили не е успешен, то значи те не са проявили нужното търпение и всеотдайност. Ако мъжете им ги бият и не ги уважават, това е, защото те не са прoявили достатъчно търпение и всеотдайност. Ако в дома им няма мир и хармония, то е защото те не са проявили достатъчно търпение и всеотдайност. 

Задушавам се още докато пиша тези редове. Минаха повече от четири месеца, откакто слушах книгата в Сторител и сцените вътре са все още ярки, като че току що съм оставила слушалките на страна - посинените изпочупени тела на младите жени,  обезобразените лица, потъпканата воля, неизслушаните молби, законните изнасилвания. Не искам да се връщам там сред страниците на тази книга, но не мисля и че мога да изляза напълно от тях. Трудно е за преглъщане, когато си страничен наблюдател, невъзможно е за примирение, когато си част от тази култура. 

Джаили Амаду Амал е направила нещо различно, наред с историите на Хинду и Рамла, тя разказва и историята на Сафира, която за разлика от повечето жени в своето положение, всъщност обича до полуда своя мъж. Тя е влюбена в него също толкова силно, колкото и първия ден, желае го и го иска само за себе си. Затова, когато младата Рамла влиза в дома й като втора съпруга, това е най-ужасният ден в нейния живот. Тя вече не е неговата любима, тя не е неговата единствена избраница, любовта на живота му, майката на децата му. В този ден тя се превръща в една от жените му. Да, първата му жена, тази, която ще получава винаги най-голямо уважение и власт в дома си, но никога повече няма да бъде единствена. От този ден нататък тя ще трябва да го дели с другата. Най-голямата обида и болка, която може да бъде нанесена на една влюбена жена. Но Сафира няма друг избор освен да прояви търпение и всеотдайност.

Търпение, търпение, търпение... повръща ми се от тази дума. А аз съм от търпеливите хора. 

Този текст ще е кратък, нямам сила за повече. Не мога да ви препоръчам тази книга. Ужасяваща е. Но мога да ви кажа, че е важна и смислена. Ако имате сърце и психика за такива истории, прочетете я. Важно е, колкото и да ни боли, колкото и да ни омаломощават тези истории, да не ги оставяме безгласни. Те трябва да бъдат чути, заради хора като Рамла, Хинду и Сафира, заради Мириам и Лайла. Заради всички малки момиченца принудени да се омъжат за някого, когото не искат, принудени да правят неща, които не искат, докато им бива набивано в главите, че трябва да са благодарни и да проявят търпение. Заради всички държави, където няма закон срещу педофилията и където жената е просто плът, с която мъжът може да прави каквото иска. Заради всички тези истории, които четем като художествена литература, но в действителност се случват някъде по света. Не я подминавайте.