"Пропуснатият момент" - Йорданка Белева (Ревю)

 

Заглавие: "Пропуснатият момент"

 Автор: Йорданка Белева

Издателство: Жанет 45

 

Брой страници: 52

Година: 2017

 

"Пропуснатият момент" за мен е първа среща с творчеството на Йорданка Белева. Стихосбирката е малка, но думите в нея са големи. 

 

големи са думите ни

колкото глада за тях

Оформлението й е много нежно, много красиво, много чисто. Като самата стихосбирка.

Текстовете вътре са лични, като отворена врата към миналото, към камерите на сърцето на самата Йорданка Белева. Вътре има стихове посветени на нейния съпруг - Иво, на тяхното семейство, на онази тънка невидима нишка, която свързва душите на хората по-здраво от стоманени въжета. Стихове, през които прозират споделени емоции на цял един съвместен живот, кратки мигове отблясъци, които разкриват повече от многотомник. Има стихове посветени на майка й, на отминалото детство, на загуби стари и по-нови, които са белязали света й. 

Особено любими са ми стихотворенията посветени на баба й и дядо й Белю.

един февруарски ден белият сняг потъмнява

оттогава както и да живея все ми е тъмно

аз съм тъмна и Белева, дядо 

За всеки поет стиховете са нещо много лично, съкровено. Поезията е може би най-ангажиращото изкуство, най-наситеното, най-натовареното в емоционален аспект, но рядко срещам такава откровеност и разголване както тук. Струва ми се немислимо да допусна някога хиляди непознати хора толкова близо до света си. Възхищавам се на Йорданка Белева. Какво ли необятно сърце се иска, за да направиш нещо подобно?

Стиховете й ни отвеждат в нейното минало  - далечно и близко, от детството до вчера. Отвеждат ни към онези структуроопределящи моменти, които насищат живота ни със смисъл. Отминали моменти - изживени, почувствани, оценени и отминали. Усеща се ясно носталгията по тези отминали моменти, които никога няма да се върнат отново. Тежестта им, която с всеки ден расте в гърдите, силата им, която ги притегля към нея и те гравитират около настоящето, припомняйки постоянно за своята ценност, за своята съкровеност.

Въпреки заглавието, въпреки думите на задната корица, нямам усещането за нещо пропуснато. Самият факт, че тези стихове са тук, черно на бяло, изпълнени с тиха тъга, носталгия и съкровена обич, са ясен знак, че важното някога не е било пропуснато - осъзнато е, изживяно е, преживяно е, било е там, остава там.

непрежалимо е пространството

в което се намърдва спомен

Тази стихосбирка е манифест към ценността на спомените, на споделеността, на съпреживяното и всичко това е обрамчето с кротката тъга по всички онези моменти, които е можело да бъдат, но животът просто е такъв - дава и отнема. От нас зависи какво ще запазим, какво ще съхраним, какво ще оценим.