Заглавие: "Сянката на лисицата"
Автор: Джули Кагава
Издателство: ProBook
Превод: Анна Балева
Брой страници: 488
Година: 2018
Знам, че ще си купя и прочета тази поредица още от мига, в който ProBook обявиха издаването й. А красивите издания единствено изтъниха и без това крехкото ми търпение. Китсуне е любимият ми йокай от японската митология. Обожавам мита за лисицата. И обожавам това, че все повече автори избират да вплетат образа на китсунето в своите истории.
От красиви фолклорни фентъзита като това, в което мита за китсунето се
разглежда в основната си форма, през младежка фантастика като "Към
небето", в която Сандерсън е избрал китсуне да бъде една от многото
извънземни раси - дребни, с хапливи езици и отлични бойни умения, та чак
до "Таралежите излизат през нощта" на Йорданка Белева, чиято книга е
най-необичайното и може би дори последното място, на което съм очаквала
да срещна редове за японския йокай, макар и в съвсем различен контекст.
Но светът е малък. Това е.
Да се върнем на "Сянката на лисицата". Точно такова фентъзи ми се четеше. Класическо от първия до последния детайл.
Тук е моментът да спомена, че лично аз вече поне осем пъти се връщам на това ревю и се справям съвсем неуспешно със задачата да ви кажа, колко много харесах тази книга. Все се оплитам в едни дълги обяснения какво се случва вътре, кой какъв е и за какво се бори. А вътре се случват много неща и има какво да се разкаже. Сега като една котка, на която й е останал един последен живот преди да погребе завинаги този текст, ще пропусна всичката фактология и ще акцентирам на трите неща, които най-много харесах в нея. Анотацията можете и сами да си я прочетете.
Първо - както вече стана ясно мита за китсуне е един от любимите ми. А Джули Кагава се е справила блестящо със създаването на своята героиня - Юмеко е получовек, полукитсуне и това прозира от всяко нейно действие, всяка нейна мисъл, несигурност, страх и усмивка. Тя е немирна, пакостлива, добродушна и добронамерена, малко уплашена като всеки, който не знае къде принадлежи и търси своето място в света, когато изведнъж губи дома и близките си. Образът й е перфектно балансиран.
Второ - обожавам това, че Джули Кагава е избрала да следва добре познатата схема. Катаклизъм, който разпертушинва живота на главната героиня и я изпраща на път с единствената цел - спасението на света. Път, който я среща с нови персонажи, които притеглени от нейната енергия се присъединяват към свитата й и й помагат в начинанието. Мотивите на всеки са различни. Тацуми, тайнственият самурай от Клана на сянката, си казва през цялото време, че тя е просто мисия за него, защото и той самия иска това, което и тя. Ронин, който си казва, че прави всичко това, просто защото му е скучно, защото няма клетви, които да го обвързват, нито чест, която да пази, така че може да прави каквото си иска, а пътешествието на Юмеко е може би най-интересното нещо, което му се е случвало напоследък. Кралска особа, принц, който иска да си мери "честта" с известния Каге Тацуми, но за да може да се изправи в честен двубой срещу него, трябва първо да му помогне да завърши мисията си (разбирайте мисията на Юмеко), защото всяко друго действие би било в разрез с въпросната чест.
Истината е, че всеки от тях е претеглен от образа на Юмеко, нейната чистосърдечност и интуитивност към ситуацията. И те просто искат да й помогнат.
Трето - изборът на този сюжет, позволява на Джули Кагава да постави пред своите герои поредица от интересни препятствия, които малко по малко разкриват мотивите, желанията и промяната във вътрешния им свят, заформяйки една сплотена задруга, която в края на пътешествието може би ще осъзнае, че ги свързва нещо повече от егоистичните мотиви, поради които са се включили в това пътуване.
"Сянката на лисицата" е прекрасно приключенско фолклорно фентъзи - динамично, добре балансирано с ярък и добре изграден свят и пълноценни персонажи. С това приключвам темата, ако случайно й се чудите, хич не се чудете, ами я подхващайте.
Няма коментари:
Публикуване на коментар