"Кафене Пълнолуние" - Май Мочизуки (Ревю)

 

Заглавие: "Кафене Пълнолуние"

Автор: Май Мочизуки

Издателство: Peppermill Books

Превод: Гергана Дечева

Брой страници: 178

Година: 2024

Избрах си "Кафене Пълнолуние" от каталога на Пепърмил Букс, защото ми се четеше топла история с котки. И тя е точно това. Но се оказа и много повече. "Кафене Пълнолуние" има много хубаво и смислено послание. Това е книга за моментите, в които се чувстваме изгубени, моментите, когато всички наши усилия сякаш потъват в бездънна яма и животът остава в застой. В тези моменти е много лесно и съвсем естествено човек да се почувства безкрайно уморен, обезверен и омаломощен от постоянните вълни, които животът запраща срещу него и факта, че не успява да се пребори с тях по никакъв начин. Моментите, в които започваме да губим битка след битка. У нас, хората казват злото никога не идва само. И това донякъде е вариация на идеята за всемирната гадост. 

Това е концепция, която разбирам и познавам от личен опит. Житейският ми път ме е накарал да осъзная колко навързани са понякога нещата. Когато човек се чувства непълноценен в една от ролите в живота си, е много лесно да занемари и пренебрегне мотивацията и устрема в останалите аспекти от развитието си. Така съвсем естествено проблемите в една сфера от живота ни, започват да пречат на всеки един аспект от него, без да осъзнаваме, че си го причинява сами. 

Но както се казва, човек се учи докато е жив. Винаги съм смятала, че няма значение коя от ролите ни се е прецакала първа, кой аспект се е сринал, защото в крайна сметка важното е, човек да осмисли ситуацията и да потърси път напред. Предварителната нагласа е много важна и определяща за всичко, особено за мотивацията ни. Липсата на мотивация води до липса на действие. Липсата на действие означава и никакъв шанс за промяна. А промяната и нейните измерения са вече съвсем нова вселена и тема. Четейки "Кафене Пълнолуние" си давам сметка, че не съм била права. Има значение откъде е тръгнало всичко. Има значение не толкова за причнинността, колкото за разрешението и развръзката. Важно е, че човек да знае и да разбере откъде трябва да започне промяната. Когато всичко е отишло по дяволите е много трудно да хванеш правилната нишка и да сложиш ред в хаоса. 

Тази малка книжка е именно за това - без да е книга за самопомощ и самоусъвършенстване. "Кафене Пълнолуние" е магическо място, което се появява само за онези, които имат нужда от него в правилния момент. Точно в онази секунда, в която човек си дава сметка, че има нужда от промяна, но не знае как да я предизвика.

В кафене Пълнолуние не можеш да си поръчаш това, което искаш. Там получаваш това от което имаш нужда и съвет. Получаваш нещо по-добро от съвет, получаваш разговор, който ти помага да осмислиш житейския си път дотук и оттук напред.

Съдбите на четиримата главни герои Мизуки, Акари, Сацуки и Такаши се преплитат именно там. Всеки от тях е в един от онези моменти в живота си, когато се чувства изгубен по един или друг начин. Мизуки вече се бори с прииждащите вълни от известно време и има чувството, че скоро ще я погълнат. Акари е постигнала много и все още е на гребена на  вълната, но въпреки това усеща, че балансът липсва и се опитва да намери правилната нишка, която трябва да навие на кълбо, за да се почувства цяла. Такаши се намира на кръстопът, много важен кръстопът, без сам да го осъзнава. А Сацуки е може би с една крачка пред всички, защото тя вече е осъзнала, че има нужда от промяна и точно от каква промяна има нужда. Нещо повече, тя вече е предприела действие, но й е убягнал един малък, но много важен детайл. Нещата в живота са навързани и често имат нужда да се случват заедно  в подходящ баланс, а не едно за сметка на друго, както често ни се струва. 

Цялото това действие се разгръща на фона на едни много увлекателни разговори, в които се намесват неща като астрология, звезди, фази и други подобни понятия, които на мен грам не са ми ясни. Тук съм много боса, не мога да определя, дали бяха врели-некипели или смислени, реалистични астрологични анализи, но си признавам, че това, което прочетох звучеше логично, смислено и ми даде нов поглед над идеята за астрологията. 

Винаги ми се е струвало много ограничаващо, човек да взима жизненоважни решения в живота си на база на подредбата на звездите - или иначе казано на външен фактор, който няма нищо общо с личната мотивация, опит и желания. Винаги съм смятала, че едно решение трябва да бъде взето, изцяло от засягащите го страни, след постигане на разумен консенсус. Или съвсем персонално, на база на личните нужди и възможности на индивида. Но както казах, човек се учи докато е жив и не бива да ограничава светогледа си, особено когато му липсва информация.

Прочитайки сега този текст, за да напиша завършващите изречения си давам сметка, че говорих доста малко за самата книга, макар че всяка една дума вътре беше осмислена от нея. Накрая ще ви кажа, че в тази книга има много повече логика и смисъл, отколкото мистика, има много повече екзистенциализъм, отколкото фентъзи. Хубава е, прочетете я, ще ви даде нова оправна точка за мислене.