"Жажда" - Амели Нотомб (Ревю)

Заглавие: "Жажда"

Автор: Амели Нотомб

Издателство: Колибри

Превод: Светла Лекарска

 

Брой страници: 104

Година: 2020

 

Открих Амели Нотомб преди десет години, когато Колибри издадоха "Синята брада". Нямах представа коя е и какво да очаквам, но заглавието беше достатъчно примамливо, за да си я купя спонтанно от един панаир на книгата. По това време името на Амели Нотомб беше едно от многото в морето от съвременна европейска литература, които остават встрани от светлините на прожектора у нас. Свалям шапка на Колибри, които въпреки всичко продължават вече години наред да издават нейните книги за феновете, чиято бройка вярвам особено последните една-две години драстично се увеличи. И това може само да ме радва.

 

За тези от вас, които за пръв път чуват нейното име, ще кажа, че тази жена е на пръв поглед пълна кукувица, тя играе в своя собствена лига, в която няма конкуренция, не може да я сравните с никого. Всякакви опити за препратки са безпочвени и необосновани. Може след време да сравнявате други писатели с нейните книги и идеи, но обратното - не. Амели Нотомб пише в свой собствен жанр - жанра Нотомб. И този жанр няма много маркери, по които да класифицирате книги в него, освен ако не ги е писала тя.

Книгите на Нотомб са ексцентрични, смели и всеки път различни. "Жажда" не прави изключение.

Питам се какъв човек трябва да си или по-скоро какви топки трябва да имаш, за да напишеш книга за последните дни на Христос, при това разказ от първо лице.

Книгата е написана изключително умело, искрено и по начин изпълнен с емпатия.

Повествованието започва в деня, в който е осъден и обхваща нощта преди присъдата да бъде изпълнена, пътя към Голгота, разпъването, смъртта и възкресението. Мислите на осъдения се лутат назад в дните му към пътя, който го е довел до тук и срещите с важните хора в земния му живот - Юда, Магдалена, Петър, майка му и Йосиф и много други назовани и безименни хора и начинът, по който те са белязали неговия живот. Това е един Христос от плът и кръв - човек със страхове, емоции, прегрешения и отговорности. Един Христос, който иска, жадува, един Христос, комуто и злото не е чуждо:

 

"Ако нямах тази тъмна страна, никога нямаше да мога да се влюбя. Любовното състояние е неприсъщо на хората, които не познават злото. За да изпиташ това главозамайващо чувство, трябва да се наведеш над бездните, които криеш в себе си."

 

Сега този Христос лежи в тъмната килия, жаден, треперещ, неспособен да заспи, макар че трябва, защото:

"Трябват сили,за да умрещ."

 

Страховете му кръжат около предстоящото - страхът от смъртта, непреборимото желание за живот и съзнанието за предопределеност и цел. Той знае и разбира защо е тук. Но не се е примирил. Желанието да бъде жив, да бъде сред хората, да ги опознава, да бъде един от тях, кипи в него като непреодолима жажда.

"За да изпитваш жажда, трябва да си жив. Живях толкова силно, че умрях жаден.
Може би това е вечният живот."

Дълбоко в същността си "Жажда" е книга за любовта във всеки един аспект на тази дума. Любовта към ближния, към любимия човек, към света, към храната, към плътското, към насладата, към красотата, към малките неща, но най-вече към живота. Жаждата за живот е онази, която никога не можем да утолим. Жаждата, която ни тласка да пием с пълни шепи от него, да обичаме, да искаме, да бъдем, да даваме, да се сливаме, да бъдем себе си, да сме живи.

За пореден път свалям шапка на Амели Нотомб. Всеки път си казвам, че трябва да очаквам неочакваното и всеки път ме хваща напълно неподготвена.