Харесвам книги, които те карат да мислиш, че си ги разгадал и после те изненадват отново. А "Пет пречупени остриета" има какво да даде на читателя в тази насока.
Мей Корланд поднася на читателя историята разказана последователно от различни перспективи. Кадърът прескача като във филм от един на друг персонаж и историята продължава своя ход неумолимо.
Много силно впечатление ми направи, че Мей Корланд познава и владее добре своите герои, по някое време спрях да следя имената на главите, нямах необходимост тя да ми казва, кой сега е поел разказа. Всеки внася и разказва със своя уникален глас, маниер и изказ. Просто чета и усещам кога се е сменил кадъра. Отлична работа.
Картата предоставя на читателя интересен свят с много потенциал. Движението на героите по нея беше умело осъществено. Доставя ми огромно удоволствие да проследя с пръст пътя на участниците в едно приключение, когато има карта. Да видя кой накъде се движи и как това отговаря на мащабите и светоиграждането.
Бих се радвала на малко повече мотивация при развитието на междуличностните отношения между героите и изграждането на връзките между тях. Но същевременно си давам сметка как това би се отразило на общата картина, както и че ще отнеме от темпото на историята, което е много добро през цялото време.
След отличния клифхенгър в последната глава нямам търпение да се върна в този свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар