Белжар

Приятно четиво с интересен обрат в стила на "Ние, лъжците". Книгата се чете леко и неусетно, въпреки сериозните теми засегнати в нея. Мег Уолицър ни разказва историята на няколко деца, претърпели сериозна травма в крехките си тийнейдръжски години. (Мисля, че успях да набутам в едно изречение всички думи, които героите на книгата ненавиждат, когато биват адресирани към тях. Това е, дори и в резюметата си съм безкрайно нетактична.) 


Всеки от учениците, избрани да посещават часовете по Специални теми, е преживял някъде в миналото свой собствен катаклизъм, превръщайки тези деца в интровертни, затворени, депресирани младежи, които не могат да изплуват от миналото си. 

Книгата засяга доста сериозни и важни социални теми. И въпреки това не обременява читателя, не тежи, не натъжава. А лекия магически привкус на онова изключително преживяване, което спохожда учениците от класа по Специални теми, омекотява допълнително строгостта на тематиката, прави я лека и приятна за преглъщане, без да я изпразва от съдържание. 

И както често става при мен, тази книга като че ме подтикна да прочета една друга, която дълго време отбягвам - "Стъкленият похлупак" на Плат. Но нея ще я оставя още известно време върху езика си, без да я купувам, без да я започвам. Ще я опитвам на вкус, ще преобръщам думите от заглавието, ще ги претеглям и ще набирам кураж. Трябва ми още малко време като че ли...