"Двор от крила и разруха"

"Двор от крила и разхура" беше една дългоочаквана книга, както впрочем и всички останали на Сара Дж. Маас. След като първата книга "Двор от рози и бодли" не ме впечатли особено, "Двор от ярост и мъгла" направо ме помете. 

Невзрачната, дразнещо слабоволевата Фейра се превърна в самоуверена млада жена, която се научи да уважава и обича себе си - първата стъпка към това човек да се научи да обича и уважава и другите. Фейра откри своето семейство. Онова, което я обича каквато е  - опърничава, твърдоглава, хаплива, безпардонна и като всеки човек от плът и кръв понякога слаба и уплашена.

И отново всичко е заложено на карта. Сара Дж. Маас добре разиграва козовете, които крие в ръкава си. Фейра се прибира заедно с Тамлин в Двора на пролетта. Мястото, което преди наричаше дом, сега я изпълва с ужас и паника. Отново затворена зад стените на замъка, мисълта за Рис и приятелите им е единственото, което държи умът й остър и в готовност, единственото, което не позволява на мрачните чувства да я погълнат отново. Умела в преструвките, Фейра потайно следва своя план и след всяка следваща стъпка двора на Тамлин се руши и разединява все повече. Докато накрая след себе си Фейра не оставя отломките от един верен и задружен някога народ.

Пътят към дома също е изпълнен с опасности. А Люсиен е нейн спътник в това пътуване. Странно ми е да видя лисицата толкова раним и неуверен, макар че от друга страна физиономията на лицето му, когато видя отношенията на Фейра, Рис и техните приятели в Двора на мечтите, беше просто безценна. Смяла съм се от сърце.

Историята следваше избраната от Маас пътека уверено, без колебания. Харесва ми това, че действието е динамично, препятствията сериозни и като трудност и като тежест, ала въпреки всичко го нямаше онова тягостно чувство за безнадеждност, каквото ме обхваща обикновено към края на книгата. Напротив, настроението и чувството, което съпътстваше цялото пътуване беше ясно: "Заедно сме, може би е трудно, може би е невъзможно, но ние ще направим всичко от себе си и ще постигнем целта си". Това чувство на съпричастност, на любов и единствено, което лъхаше от всички персонажи в книгата беше прекрасно.

Сара Дж. Маас изкарва титаните на сцената - Плетачката, Ключарят и То (чудовището от кладенеца в библиотеката, не мога да си спомня как го наричаха). Сили, които не могат да се поберат в нашите схващания и категоризации за света. Бих казала доста силно представяне на Сара Дж. Маас, сякаш е отприщила въображението си, сякаш с тази книга се чувства напълно и изцяло в кожата си. Ако при предишните книги имаше леки колебания, то тук Сара е непоклатима. И това ме кара да харевам книгата още повече. Разбира се има малко излишен патос и малко повече първична интимност, отколкото би ми се искало, но за щастие те не са акцентът.

Струва ми се, че това ревю няма да бъде нищо, ако не кажа някоя и дума за Рисанд. Той отново беше в пълния си блясък. Готов на всичко за хората, които обича, красив, остроумен, с жестоко чувство за хумор и толкова, толкова истински. Малките диалози между него и приятелите му сякаш го изкарват от книгата и го превръщат в реален човек, който всеки от нас познава. Вероятно не малко девойки по целият свят четат поредицата именно заради него. И признавам си, бих ги разбрала. Рис е перфектният баланс от това, което почти всички момичета искаме от един мъж. Нека не изброявам, защото ще стане много Рис-центрично. Момичетата си знаят. 

Сара Дж. Маас плете интриги, създава измами и подтиква геройте си към двойна игра. Ходовете се преплитат така, че постоянно се питам  "Той на чия страна е?" "Наистина ли ще ги предаде?" "Не мога да повярвам, че от всички точно той ще им се притече на помощ". Ченето ми доста често увисваше. А изненадата и разочарованието ме преведоха през този трънлив лабиринт ръка за ръка. 

Сара Дж Маас се е справила наистина отлично с "Двор от крила и разруха" Написала е една книга, в която не ми липсваше нищо, а малкото неща които ми бяха в повече, бих класифицира като мои лични предпочитания.

Интересно ми е да видя какво ще направи в бъдеще с поредицата. Така че ще очаквам със затаен дъх следващият й ход.