Тери Пратчет ме кара да се чувствам у дома си всеки път, когато зачета негова книга, без значение къде се намирам и в какво емоционално състояние съм. Той е един от малкото автори, чиито творби обичам безусловно и не съм се впуснала като побесняла в маратонно четене. Защото искам да знам, че дори и когато остарея, ще мога да си позволя щастието да отворя негова книга за пръв път. Защото ще ми липсва прекалено много.
"Фалшивата брада на Дядо Коледа" е пълна с топли истори за студените зимни вечери. Ужасно кратка, не знам, дали прочитането й отнема и час, а разгръща пред мен една цяла вселена, изпълнена със смях, поука и чисти, неподправени емоции. Този сборник с разкази ще ви разтопи и стопли, така както никое одеяло или чаша чай не биха могли. Не смея да ви разказвам историите, те са толкова кратки и пропити с уют, че не би трябвало да ги чувате по този начин, а да ги усетите сами. но ще ви кажа, че любима ми е историята за компютъра, който получи подарък от Дядо Коледа. И много се смях на тази, в която Дядо Коледа си търсеше нова работа.
Смях, веселие и празнично настроение се изливат от страниците на този сборник. А ярките илюстрации няма как да не посеят във вас частица зимно настроение. И наред с това Тери не изоставя и онази тъничка нишка на тихата тъга, която ни подтиква да се обадим на близък човек, да посетим приятел, да прегърнем родител и да целунем дете. Знам, че книгите на Тери Пратчет са шантави, че понякога изглеждат много объркани, знам, че потапят в един безграничен свят, в който властва въображението, но все път, когато се опитвам да опиша на някого неговото творчество, в ума ми изплува една единствена дума - обич. Всяка негова история е толкова пропита от обич, че просто няма как да не докосне читателя.
Позволете си това зимно четиво да стопли вечерта ви, да ви разсмее и да ви върне за малко в света на Тери.
Няма коментари:
Публикуване на коментар