Не съм почитател на комиксите. Всъщност не знам, дали съм почитател, никога не съм чела комикс, ако не се броят детските списания "Мики Маус". Винаги ми се е струвало странно да се осланям на нечие чуждо въображение, когато чета, вместо сама да градя образите на героите в главата си. Но трябва да призная, че не изпитах чувство на непълноценност, четейки графичната новела. Напротив - рисуваните панели засилиха ефекта на напрежението дори повече.
Четейки оригиналния разказ по-късно нямаше как да избягам от референциите към комиска и образите, които Малеев закодира в ума ми. И вместо това да ме подразни (особено добавените епизоди), както обикновено се получава, осъзнах че работата на Малеев допълва и изпълва по прекрасен начин творчеството на Кинг.
Мрачните краски, хубавите и лошите числа, обсесивното състояние на героите ме караха да надзъртам бързо и плахо зад гърба си докато четях. И не е като да не ми мина през ума да подредя в кръг разхвърляните играчки на дъщеря ми по пода късно през нощта, когато всички заспаха, а аз останах сама с проклетите камъни от нивата на Акърман.
Документалният стил на новелата - разхвърляните писма, изследвания, папки с досиета на пациети и записки, придава допълнително плътност на историята. Открояват се няколко пасажа с по-дълъг текст вмъкнати като писмо или статия от вестник, затрупани от други предмети и документи върху масата, което изглежда добро и ненатрапващо се решение по отношение на детайлността, с която Кинг пише.
В изданието ще откриете кориците на новелата преди тя да бъде събрана в едно, както и някои от предварителните скици на сториборда на Алекс Малеев.
"Stephen King's N." е приятна изненада за всички фенове на Кинг, а също и за феновете на комиксите у нас, прекрасна възможност за едните да изследват територията на другите и обратното, да опитат нещо ново и да се докоснат до световнопризнатия талант на Алекс Малеев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар