Внимавайте с "Легендата" - чарът му е опасен.

Издателска къща Бард и този път не ме разочароваха. Нямала съм възможност да се докосна от оригиналната корица на книгата, но решението да обвият книгите в тази матова материя, която се плъзга като кадифе под пръстите ти, е наистина разкошна. 

А да знаете този Каравал как го чаках! Тази книга излезе в един много подходящ за мен момент. Една от малкото ми читателски кризи, породени от външни фактори. И все пак в дни, в които не можеш да се концентрираш върху дори едно единствено изречение, е истинска прелест да държиш в ръцете си една толкова пленителна история. Каравалът беше точно това, от което имах нужда - магия и реалност, преплетени в едно, за да ми напомнят, че колкото и да е жесток понякога единият свят, това не означава, че трябва да се откажа от другия. 

Каравалът е една от онези книги (поредици), в чиито свят копнееш да се потопиш отново. Ала нищо не може да бъде така очарователно както първия прочит.  Колкото и да е красива и вихрена историята, веднъж изживяна, повече не може да предложи това тръпнещо очакване, искрена изненада и непреодолима жажда за още една дума, още една страница, още едно изречение.  Каравалът никога не е един и същ. Няма смисъл да се опитвате да го играете наново. Така че ви съветвам, насладете се на всяка дума и всяка буква от нея, защото след това ще ви липсва, а чакането на следващата ще ви се стори безкрайно.

Харесвам много неща в тази книга. Харесвам това, че е добре балансирана, харесвам динамиката и скоростта й. Харесвам начина, по който Стефани Гарбър изпълва героите си с някои характерни за тях черти, което им придава плътност. Харесвам мистериозният свят, който създава. Харесвам закачката между главните герои - между Скарлет и Джулиан в първата книга и сега между Данте и Тела във втората, харесвам езикът, който използва Стефани Гарбър, харесвам наистина много неща в тази книга. Но това, което истински ме завладява, е Каравалът - толкова магичен, мистериозен, объркващ и непредвидим, играещ по тънката граница между въображение и реалност, оставяйки ме да се чудя във всеки един момент, дали това е част от сценария или се случва наистина. 

Тази магия ме владее дори и сега, седмици по-късно. Искам отново да се върна в Каравала, но не искам да преигравам тази игра, сега когато козовете са на масата, искам нова игра. Искам да видя какво е замислил Легендата. 

Да, Легендата - един от най-очарователните и опасни персонажи не просто в книгата, а изобщо. Тайнственият господар на Каравала е способен да създаде илюзия, която ще ви накара да загубите ума си (по него включително). И Тела почти го изгуби. Едва завършил първият Каравал, който тя наблюдава иззад завесите, Тела получава покани за следващото представление на Легендата - Каравал, огранизиран за рождения ден на Кралица Елантин. 

И ако интригата в първата книга ви се стори оплетена, почакайте да видите какво е сътворите Гарбър във втората. Нищо не е толкова просто. А правилен избор няма. Тела продължава да получава бележки от своя "приятел". Същият, който й осигури билети за първия Каравал, същият, който знае къде е майка й, същият, който иска да получи името на Легендата в замяна на информация за майката на Тела и Скарлет. 

Може би тук е моментът да ви кажа, че надолу ще има мъничко спойлъри, четете на ваша отговорност.

Времето изтича преди още преди да е започнал Каравалът. А залогът се вдига.  Името на Легендата вече не е достатъчно за Приятелят. Той иска Легендата. А Тела трябва да му го предаде, ако иска да спаси майка си. Ала истинската самоличност на господарят на Каравала е тайна, която не може да бъде пропукана отникъде. Единственият начин да спаси майка си е да спечели следващия Каравал, защото първото лице, което види след като е спечелила, ще бъде това на Легендата. 

Тела дори и не подозира с колко древни и смъртноносни сили влиза в схватка и съюз, за да постигне целите си. Много повече от спасението на майка й е заложено на карта. Буквално. И на Тела й предстоят някои ужасяващи решения, изхода от които просто няма как да свърши добре. И за да бъдат нещата още по-интригуващи Стефани Гарбър хвърля на масата картата с Принца на сърцата - зловещ, безсърдечен и много опасен. За Принца на сърцата казват, че сърцето му отдавна спряло да бъде, а целувката му си заслужава да умреш за нея. И точно това ще се случи с теб, ако го целунеш. Ала все пак има една целувка, която ще се отрони от устните на Принца на сърцата и ще вдъхне живот, вместо да убива - целувката на истинската му любов. Тя ще накара сърцето в гърдите му отново да забие. Толкова тривиално и сякаш точно това създава истинската магия. 

Тела, разбира се, ще се забърка и с него. И ще се озове по средата на една многовековна битка между две мистични сили - Легендата и Принцът на сърцата. Няма добро и зло в тази битка. Помислете си пак преди да застанете на страната на Легендата, макар че няма как да не ви омае. Неговите ръце също не са чисти, целите му не са алтруистични, а намеренията му са продиктувани от личен интерес. Той не е героят. Може би е злодеят. Може би е влюбен мъж, а може просто да е егоистично копеле. Може и да е всичко това. Той е Легендата все пак. Ще получите своите отговори. Стефани Гарбър не ни изолира дори в края на книгата. Ала всичките тайни, които разкри, не задоволиха любопитството ми, напротив, породиха повече въпроси. 

Все пак информация не липсва. Стефани Гарбър ни позволява да надникнем зад кулисите на Каравала, като ни запознава малко по малко с актьорите на Легендата, които Тела вече е срещала в предишната игра. Тя вече знае колко измамна може да бъде играта, знае кои са актьорите. Ала въпреки това този път всичко изглежда истинско. Тогава Каравалът игра ли е или реалност? Как да спечели, ако не знае в какво се забърква?

Кой е Легендата? Коя е истинската любов на Принца на сърцата? Ще спечели ли Тела Каравала? И каква цена ще плати? Толкова много отговори ви очакват в края на магията. Да си призная, завиждам не особено благородно на тези от вас, на които им предстои да се потопят отново в Каравала.