![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj3LfnF1t2bszaK3TDDyuFKOuYvFlPZEbwjEWjm9V6BPbUyMZ1vCQOT7RtasMdSrQn5N8_hdbuLVTqciOmtsRWzoDn_vatEVo9n6iFSmGgL345GkoSQQbr5K3ueYMdx_1TI6cssiwuqVtw/s320/momicheto-i-kulata-9786191710638.jpg)
Историята продължава там, откъде Катрин Арден я остави миналия път. Вася и демонът Мраз заключиха отново Мечокът, ала събитията излязоха толкова много извън контрол, че за Вася вече бе невъзможно да се върне и да остане у дома.
Вася е вироглава, свободолюбива и изпълнена с енергия и живот, който просто не може да бъде заробен в домакинска работа и отглеждане на деца. За нея не остава друго освен да яхне Соловей и да тръгне по широкия свят. И разбира се, още преди земята да се е успокоила от прясно случилите се събития, Василиса се изтипосва пред прага на Морозко - премръзнала, смъртно уморена и със сетен дъх на уста. Това непокорно момиче, което не слуша никого, най-малко здравия разум, отново поставя царят на зимата пред избор, който не би трябвало дори да съществува. Ала както изгледа изборът е направен отдавна. Морозко отново спасява Вася. И това далеч няма да е последният път, в който ще й се притече на помощ.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh3RLLrjYNoS00Imfm4N5FfQiEZqYtF0wSfL9D-22maZfyytchRjgbpRlY5B13XE3xvE1Hx_khKUt1aE02uxV-O5etJfLLF_vhxeI7nckWVOpkgGlkfleEIYqJ4xe73pjAP6-XgZQQZttU/s320/9781785031076.jpg)
Там нещата стават още по-заплетени и безболезненият изход от ситуацията вече се превръща в мираж. Своенравният характер на Вася я забърква в нова поредица от предизвикателства, които тя посреща с високо вдигната глава, усмивка на лицето и безразсъдна смелост. Доверието на Великия княз в по-малкия брат на Саша расте с всеки изминал ден и това прави измамата на младото момиче още по-опасна.
За мое огромно удоволствие демонът Мраз заема доста по-внушително количество страници във втората книга. А сцените между него и Вася са безценни. Катрин Арден изгражда гъвкаво и здраво като паяжина крехката връзка между него и Вася, манипулирайки умело техните отношения на границата между копнежа и дистанцията.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjHJkBqO-uQQVhGTQs2X-rYPoYbi1Up-Uu2i63ZVyW-qgZ6j4konNHTqiN6TG1xLggrN-sb3ZJ_J2mg2cZ798LGfxP17xGqOVDFJHDSO-0cECUa7_aOHstUD7pdwzbvA0BMo5wkENdma0Q/s320/35004343.jpg)
Второто е живецът на Вася. Тази жажда за свобода и за живот, които притежава, ме карат да мечтая, да искам повече, да разгръщам самата аз крилете си в сивия делник. Тя е като вдъхната мечта, съживена и ярка. Въпреки че на моменти ми се иска да й шлевна два шамара, защото забърква всичките си каши с ясното съзнание, че е смотана и не може да се оправи сама, после моли Мраз за помощ и накрая вирва нос и му обяснява как нямала нужда от помощ. Въпреки всичко това, истина е че именно тази нейна черта ме кара да летя с вятъра. Напомня ми, че не можеш винаги да играеш на сигурно и че ако искаш да имаш хора около себе си, на които да разчиташ, трябва да им позволиш да се грижат за теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар