петък, 26 март 2021 г.

"Илумине" - Джей Кристоф и Ейми Кауфман (Ревю)

Заглавие: "Илумине"
Автор: Джей Кристоф и Ейми Кауфман


Издателство: Егмонт
Превод: Александър Маринов

Брой страници: 608
Година: 2016


Това е третата ми среща с Джей Кристоф и втори дубъл за дуета му с Ейми Кауфман. И поради тази причина подходих със смесени чувства към "Илумине". Харесвам самостоятелното творчество на Джей Кристоф. Книгите му за Мия Корвере са различни и много идейни - мрачни, кървави, диаметрално наситени с нежност и жестокост. Това усещане се потвърди и в "Нивганощ" и в "Божигроб" също, но съвместният му проект с Ейми Кауфман "Пламъкът на Аврора" претърпя голям провал в личната ми класация. Наистина голям. Не помня дори, дали я дочетох. Със сигурност нямах желание да пиша за нея. 

Така че имах едновременно добри основания да дам и да не дам шанс на Досиетата. Но ако не друго, то поне изглеждаше интересно написана и много по-разчупена от традиционния стереотип на фантастиката, било то и YA sci-fi. 

Книгата наистина е структурирана като дебел класьор, пълен с документи по досието Илумине - извадки от чатове, преписи от разпити, логове от ядрото на ИИ Казим, доклади на служители и разследващи. Дори мога да си представя дигиталната версия. Страхотно оформление. Книгата е обемна, но тази структура дава на читателя огромно пространство за въздух, в което да съпреживява историята на Езра и Кейди. 



Езра и Кейди живеят на малката планета Керензия IV, която обслужва незаконна мина, под опекунството на консорциум "Уолъс Улянов". Това се превръща и в причината за нападението на БайТек Индъстрис, които изглежда далеч не са доволни от отклоняващите се средства. На пътя им застава обединената теранска власт в лицето на Корабите Александър, Хипатия и Коперник, притичвайки се на помощ на бомбардираното цивилно население на Керензия IV. Всичко това се случва в деня, в който Кейди е зарязала Езра. Тук в тази линия се крие доста повече под повърхността. Причините поради които Кейди слага край на връзката им, рекцията на Езра, неговите мотиви, приемът, примирението, гневът - всичко е плод на отлична мотивация и добре изградена история на персонажите. Тази част от картината се разгръща едва в края на книгата, което аз виждам като двоен бонус - помага за по-доброто поддържане баланса на развитието на междуличностните отношения  книгата и  околната среда, която се явява сериозен фактор за тяхната динамика. И също така помага на сюжета да се фокусира върху фантастичния елемент.  


Политическата обстановка, в която ни въвежда дуетът Кристоф-Кауфман е много динамична от самото начало. Всичко започва с голямото нападение, което на практика унищожава планетата на Езра и Кейди, оставяйки стотици хиляди хора без дом и семейства, разделени или дори по-лошо - осиротели. Кейди и Езра се озовават на два от теранските кораби - Езра на "Александър-V78", който носи бойната сила в тяхната малка армада. А Кейди е прибрана от научно-изследователския кораб  Хипатия. И ако бях решила, че нещата временно ще се успокоят, след като Кейди и Езра бяха спасени, се оказа, че съм в голяма заблуда. Всичко лека-полека отива по дяволите. 

Оказва се, че работата е много по-дебела от първоначалните изгледи. "Александър-V78" има проблем с ИИ на борда, който управлява всичко, дори задочно цялата армада. КАЗИМ има една висша цел опазването сигурността на пасажерите. Но какви са разбиранията на ИИ за това. Кой риск се смята за допустим? Кoга е наложително да се вземат мерки? И можем ли да поверим толкова отговорна задача в ръцете на бездушна машина? Защото КАЗИМ може да е най-бързата изчислителна машина, да разбира перфектно емоционалния свят на хората, но не може да  изпита палитрата от чувства. Да изчислиш страха е едно, да го изпиташ вече е нещо съвсем различно. Има някои нюанси и цветове, които ИИ не може да оцени истински, макар и да ги разбира. Изглежда в мозъка на ИИ има повреда, която може би датира още от преди Александър да се притече на помощ на Керензия. А може би не е повреда, а еволюция. Факт е, че КАЗИМ започва да се държи по различен начин. И все пак изчисленията му са верни. 

Опасна болест върлува на един от корабите и Казим е принуден да вземе мерки. И с това единствено действие, предвещава началото на края. Това поведение предначертава  бъдещето на армадата. И поставя на масата сериозните въпроси, по които всеки, от Капитан до цивилен, трябва да вземе отношение. Защото във военно време, дори бездействието може да бъде решаващо. А времето определено е военно. БайТек са по петите на теранските кораби, заредили пълната си бойна мощ, тех-умовете от цялата армада да се сработили, за да поправят ИИ, така че да не ги избие за всеки случай самият той, опасна, зомби-подобна болест върлува на борда на Коперник, а Кейди и Езра тепърва трябва да изгладят приоритетите си и да поизяснят чувствата си. Много добро начало, а интригата тъкмо се завърза.

Не знам, какво се объркало в "Аврора", но може би си е до читател. Може би, защото е насочена към друга аудитория, не знам. Но двете нямат нищо общо помежду си, освен космическата тематика. Досиетата Илумине е съвсем друга класа. И страхотно изпълнение. Да създадеш книга-досие несъмнено е нелека задача. Да разкажеш история от нахвърляни документи, да следваш хронология и ако е необходимо ретроспекция и да облечеш всичко това в добър баланс. Страхотна работа са свършили 

Няма коментари:

Публикуване на коментар