"Паралеумът" - Виктория Алис Цветкова (Ревю)

 

 

Заглавие: "Паралеумът"

 Автор: Виктория Алис Цветкова

Издателство:  Ерове

 Брой страници: 250

Година: 2025

 

 

Всеки път, когато сядам да чета съвременна българска фантастика, затварям очи, стаявам дъх и отгръщам първата страница с огромно удоволствие. Зачитам първите редове с очакването да се пренеса в един нов богат на въображение и идеи свят. Фантастиката е жанр без граници. Можеш да правиш, каквото си искаш. Можеш да създадеш всичко.Трябва ти само талант и въображение. Виктория Алис Цветкова има и двете в изобилие. Също така притежава стабилна ръка, търпение и самоувереност да облече в думи историята, която витае в ума й, без да бърза, с размаха на опитен разказвач.  А дебютният й роман "Паралеумът" се превърна в една от любимите ми книги за тази година.

"Паралеумът" почива върху теориите за квантовата мултивселена. Виктория ни въвежда в един свят, който е премахнал ограниченията на времето. А това е довело до катастрофални последици и една почти постапокалиптична картина. След като гениалният учен Кевин Уорс изобретява устройство, което дава на човечеството възможност да пътува във времето, човечеството приема този дар с отворени ръце и прави това, което винаги е правило най-добре - съсипва света със своята алчност и властолюбие. 

 

Настоящето е мрачно и опасно антиутопично пространство, в което силните на деня са заградили малкото останал ресурс на земята в своя град-бункер Гренч, докато останалите незначителни, обикновени хора се борят за оцеляването си и биват преследвани като животни. 

Човечеството е на крачка от самоунищожение, а ключът към спасението се крие в миналото, в онзи момент малко преди Кевин да създаде своето устройство, преди да даде в ръцете на хората най-великото открие и едновременно с това най-опасното оръжие. Като много други неща техническият прогрес може да бъде благословия и проклятие. Обикновено е и двете, започва като благословия, а след това попада в грешните ръце и всичко отива по дяволите. Моралната тежест на тези решения е почти невъзможна за балансиране, поне не и докато не издържи теста на времето. 

 

Харесва ми това, че Виктория не се фокусира само върху това да разкаже историята и да преведе героите си по предначертания път. Вътрешния свят, вътрешната борба и промяната в нагласите на героите е много добре артикулирана и логически обусловена в романа, а това е задължителна предпоставка за един силен антиутопичен научнофантастичен роман. 

Няма да задълбавам повече в сюжета. Това, което трябва да знаете е, че този роман си заслужава. Това е един от най-силните дебюти в родната ни жанрова литература, който съм чела. А това се случва рядко.