"Медуза" - Роузи Хюлет (Ревю)

 

 

 

 

Заглавие: "Медуза"

Автор: Роузи Хюлет

Издателство: Noble Star Books

Превод: Милена Иванова

 

Брой страници: 292

Година: 2026

 

"Някога бях красива. Не го препоръчвам." 

 

С тези думи започна Медуза своята история през една късна вечер в началото на месеца, а аз не можех да спра да чета. 

Митът за горгоната е един от най-известните и най-интерпретираните в гръцката митология. Всички познаваме добре събитията в официалния мит. Роузи Хюлет обаче обръща историята с хастара навън, без да променя събития, само гледната точка. Кой по-добре може да ви разкаже тази история от самата Медуза. 

Никога не съм харесвала гръцката митология и с години започнах да си давам сметка защо. Защото е пълна с брутално, жестоко, безчувство насилие. Насилие, което се интерпретира като оправдано възмездие въздадено от всемогъщите богове. Историята на Медуза не прави изключение. 

Отхвърлена от божествените си родители, защото не е наследила тяхната сила, изнасилена от Посейдон, заради красотата си, превърната в чудовище от Атина, заради това, че е изнасилена в нейния храм и убита от Персей, за да послужи като назидание на останалите смъртни, дръзнали да не се подчинят на боговете. 

Животът на Медуза е белязан от поредица чужди решения, които я оковават с историята, която силните на деня избират да разкажат в края на деня. 

Роузи Хюлет избира да говори с гласа на самата Медуза, която разказва своята история от отвъдното, заклещена на брега на река Стикс, неспособна да премине в земите на Хадес, защото не й е отредено правото дори да бъде погребана с монета за лодкаря. 

Медуза се връща назад, в деня на своето раждане и започва именно оттам своя разказ, от първото изоставяне, първото решение на боговете, което ще бележи живота й завинаги. Макар и всичката болка и несправедливост, гласът на Медуза е спокоен, овладян и зрял. Тя вече е извървяла трънливата пътека, която боговете са й застлали и е платила цената, която са й определили. Но не говори с омраза, нито със съжаление. Пред читателя застава една горда, улегнала жена, която се е преборила с живота си със зъби и нокти, преодоляла е всичката болка, униженията и оскърблението, което й е било нанесено и е запазила не просто разсъдъка си, а способността си да обича и прощава. Да защитава. 

Абсолютно разбиващ дебют от страна на Роузи Хюлет. Смела идея и брилянтно изпълнение от първата до последната дума.

 Един от големите акценти в историята е ролята и образа на самия Персей и начинът, по който неговото минало, неговата семейна история и морален кодекс се обвързва с живота и бъдещето на Медуза. 

 

 

Преди Персей да се качи на сцената, Роузи Хюлет превежда Медуза през всичките фази на скръбта и неговата поява е точката на пречупване, в която читателят отново си връща вярата в доброто, в човечността, в способността ни да бъдем съпричастни. Той е това, което най-малко сте очаквали в тази история - лекът, който Роузи Хюлет полага върху раните на Медуза. 

Препоръчвам ви горещо тази книга, тя пари като огън, подклаждан от темите за насилието, изоставянето, потискането, заглушаването на гласа на по-слабите, липсата на справедливост и принудата, озлобяването, когато човек е притиснат в ъгъла, теми, които са валидни от античността до днес. И за жалост ще бъдат валидни и утре. Освен ако не опитаме да видим нещата от друг ъгъл. Защо не през очите на едно чудовище?

"Отломък от зората" - Брандън Сандерсън (Ревю)

 

Заглавие: "Отломък от зората"

Автор: Брандън Сандерсън

Издателство: Artline Studios

Превод: Красимир Вълков

 

Брой страници: 232

Година: 2024

 

 

 

"Отломък от зората" ни изпраща обратно в света на Рошар малко след събитията от третата книга в поредицата за Летописите на Светлината на бурята, а именно "Заклеващият". 

 

Историята ни среща отново с някои от любимите ми персонажи - Каладин, макар и за кратко се появява, "чаровен" и "сияещ", както винаги; Навани подрушва конците на събитията от Кулата; ала най-централно място от познатите ни герои заема Лопен - този устат дивак, който всеки път съумява да ме разсмее и да ме накара да се замисля. Лопен е праволинеен, често груб и недодялан и абсолютно директен, а устата му ръси глупости със скоростта на светлината, така че докато си поемеш дъх да му кажеш, да изчака и той вече е три изречения пред теб и е заплел поредната каша. 

 

Но Лопен също така е и адски добродушен и отговорен. Затова и получава специалната задача да придружи Рисн и нейния екипаж на важна мисия в откриването на отдавна изгубен град, който може и да съдържа важни открития и сериозно предимство за предстоящата война. 

 

Всеки тръгва на тази опасна мисия със свои собствени причини не по-малко важно от тези на останалите. Рисн, капитан на кораба и водач на мисията се опитва да спаси приятел - Чири-чири - митично същество, което тлее и гасне пред очите й, верен приятел, който има нужда от нейната помощ. 

И тук покрай свежата история, майтапите на Лопен, закачките между персонажите и яркото светоизграждане, Сандерсън не пропуска да зачекне и някоя важна тема. Централно място място в историята заема образа на Рисн, тя е свързващото звено между всички  герои - тя е приятел, гарант, търговец, преговарящ, тя е ядрото. И както сама казва, най-важното нещо в търговията е да разбереш каква е нуждата на другия. Навани има нужда от информация, Лошен иска да помогне на приятел, Чири-чири има нужда от помощ, а Рисн има нужда от самостоятелност. Заклещена в инвалидната количка, която не може да управлява сама поради технологичен недостатък, Рисн мечтае отново да има контрол над тялото си или поне механизъм, който ще я направи независима. 

Сандерсън е пресъздал много автентично чувствата, които бущуват в нея. Ограниченията, които обездвижването й налага, постоянната физическа зависимост дори и за най-тривиалните и интимни неща и най-вече силата на загубата. Осъзнаването каква благословия е да можеш да станеш от стола и да си вземеш ябълка, да се преоблечеш или просто да отидеш до тоалетната без да ти е необходима чужда помощ. 

"Отломък от зората" е много хубава и човешка повест за добротата и приятелството. 

"Асистентка на Злодея" - Хана Никол Мерър (Ревю)

 

 

Заглавие: "Асистентка на Злодея"

Автор: Хана Никол Мерър

Издателство: Artline Studios

Превод: Красимир Вълков

 

Брой страници: 448

Година: 2025

 

 

"Асистентка на злодея" на Хана Никол Мерър се превърна в едно от любимите ми заглавия за тази година. Отдавна не бях чела толкова сладка и забавна книга. 

 

Еванджелин Сейдж е (не мога да го кажа по-добре от Злодея) малка вихрушка. Тя е компактно бедствие с голям заряд. Еванджелин е мила, грижовна, отговорна, искрена до абсурдност, неспособна да контролира мислите, думите и чувствата си, тя е пълна бъркотия с широка усмивка и въображение, на което и Астрид Линдгрен би завидяла. Ако дадена ситуация има потенциал да се обърка, Еви гарантирано ще заплете най-голямата каша. 

 

Именно една такава нелепа случка я сблъсква със Злодея и по някакво неведомо стечение на обстоятелствата бива назначена мигновено за негова асистентка. И точно като малка вихрушка Еви помита спокойствието и скуката в офиса на Злодея, до степен в която се превръща в живото биещо сърце на този офис. 

  

А Злодея, горкият, просто няма шанс. Още от първата страница е ясно, че е загубил битката. И няма друг избор, освен да започне малко да се съобразява къде си зарязва обезглавените трупове и да приеме факта, че е открил нещо безкрайно ценно. Също така ще трябва да се зареди с търпение, защото офисът му е на път да се взриви метафорично и буквално.

Хана Никол Мерър е създала живи, дишащи герои, изтъкани от несъвършенства и ръбчета, толкова искрени, че няма как да не се привържете към тях и техните емоции. 

Забавлявах се безкрайно много с комичните ситуации, които предизвикваше Еви, лекотата с която се забъркваше в неприятности и спонтанната й искреност и непринудеността, с която реагираше на всяка злепоставяща я ситуация. 

 

Просто няма жива дишаща твар на тази земя, която да остане безразлична към стихийната енергия и заразителната усмивка на Еви. 

 

Препоръчвам ви тази книга със сто ръце. Тя е свежа, разтоварваща и много мила. Химията между Еви и Злодея е много сладка и в същото време искрена. Малко автори успяват да постигнат едновременно добър баланс между сюжет, персонажи, светоизграждане, напрежение, драма и хумор и да изградят връзките между тези елементи, за да почувства читателя историята и героите живи.  Хана Никол Мерър се е справила отлично. Нямам търпение за втората книга. 

"Паралеумът" - Виктория Алис Цветкова (Ревю)

 

 

Заглавие: "Паралеумът"

 Автор: Виктория Алис Цветкова

Издателство:  Ерове

 Брой страници: 250

Година: 2025

 

 

Всеки път, когато сядам да чета съвременна българска фантастика, затварям очи, стаявам дъх и отгръщам първата страница с огромно удоволствие. Зачитам първите редове с очакването да се пренеса в един нов богат на въображение и идеи свят. Фантастиката е жанр без граници. Можеш да правиш, каквото си искаш. Можеш да създадеш всичко.Трябва ти само талант и въображение. Виктория Алис Цветкова има и двете в изобилие. Също така притежава стабилна ръка, търпение и самоувереност да облече в думи историята, която витае в ума й, без да бърза, с размаха на опитен разказвач.  А дебютният й роман "Паралеумът" се превърна в една от любимите ми книги за тази година.

"Паралеумът" почива върху теориите за квантовата мултивселена. Виктория ни въвежда в един свят, който е премахнал ограниченията на времето. А това е довело до катастрофални последици и една почти постапокалиптична картина. След като гениалният учен Кевин Уорс изобретява устройство, което дава на човечеството възможност да пътува във времето, човечеството приема този дар с отворени ръце и прави това, което винаги е правило най-добре - съсипва света със своята алчност и властолюбие. 

 

Настоящето е мрачно и опасно антиутопично пространство, в което силните на деня са заградили малкото останал ресурс на земята в своя град-бункер Гренч, докато останалите незначителни, обикновени хора се борят за оцеляването си и биват преследвани като животни. 

Човечеството е на крачка от самоунищожение, а ключът към спасението се крие в миналото, в онзи момент малко преди Кевин да създаде своето устройство, преди да даде в ръцете на хората най-великото открие и едновременно с това най-опасното оръжие. Като много други неща техническият прогрес може да бъде благословия и проклятие. Обикновено е и двете, започва като благословия, а след това попада в грешните ръце и всичко отива по дяволите. Моралната тежест на тези решения е почти невъзможна за балансиране, поне не и докато не издържи теста на времето. 

 

Харесва ми това, че Виктория не се фокусира само върху това да разкаже историята и да преведе героите си по предначертания път. Вътрешния свят, вътрешната борба и промяната в нагласите на героите е много добре артикулирана и логически обусловена в романа, а това е задължителна предпоставка за един силен антиутопичен научнофантастичен роман. 

Няма да задълбавам повече в сюжета. Това, което трябва да знаете е, че този роман си заслужава. Това е един от най-силните дебюти в родната ни жанрова литература, който съм чела. А това се случва рядко. 

"Небесен огън" - Йоана Вълчева (Ревю)

 

 

 

Заглавие: "Небесен огън"

 Автор: Йоана Вълчева

 Брой страници: 461

Година: 2025

"Небесен огън" е първа среща за мен с творчеството на Йоана Вълчева и то каква, бих казала. 

Мистериозен артефакт попада в ръцете на милиардера Крис Уестън - дървена кутия забулена в тайните на древните народи, които, ако бъдат разкрити, могат да се окажат едно от най-големите открития на нашето съвремие и да променят живота и еволюция ни завинаги. 

За да разкрие тази тайна обаче ще му трябва екип от специалисти, които са не просто най-добрите в областта си, но и са готови да отворят ума си за нови възможности. Това е и причината да се обръща към Джейн Харт, която освен академичната си кариера е и автор на нашумяла книга с теории, които е възможно да преобърнат представите за Древността, такава каквато я познаваме. Разбира се, както историята многократно е показала в миналото, всяка революционна мисъл рядко е добре приета изпърво и отнема време, докато си пробие път и затвърди мястото си в академичните среди, особено когато подлага на съмнение знания събирани и градени с години. Но именно тази смелост и жажда за знания е нещото, което кара Джейн да приеме предложението и не просто да се включи, но и да бъде водещият учен в експедицията. 

Оттук действието тръгва ритмично и историята поглъща бързо интереса на публиката. Йоана Вълчева буквално ни пренася в Египет. Описанието на античната египетска архитектура, съчетано със солидно количество история и митология ни потапя напълно в атмосферата на древните цивилизации. Читателя се превръща в част от експедицията и с интерес проследява разкриването на всяка следващата улика. 

 

Вярвам, че да пресъздадеш у читателя усещането, че е бил там, на сцената на действието, когато си служиш с истински локации, е много по-трудно, отколкото, ако изградиш от нулата измислен свят. И тук мисля, че е един от големите подводни камъни на жанра. Много трудно се намира баланса между вече изградените очаквания на читателите и информацията, която им поднасяш.

Йоана се е справила блестящо. Романът ще се хареса, както на хора, които имат по-задълбочени познания и дори опит от първа ръка с древноегипетската култура, митология и архитектура, така и от дилетанти като мен. Описанията са живи и автентични, но ненатрапчиви. 

Тази книга е като добре приготвена рецепта - храна за ума и наслада за сетивата. 

И най-важното притежава онази искра, която те кара постоянно да подлагаш на съмнение всичко и всички, да разсъждаваш, да си задаваш въпроси и да търсиш отговори, стимулира жаждата ти знания и желанието да разшириш кръгозора си. 

А най-приятната изненада за мен лично беше в края на книгата с последните думи "Очаквайте продължение" 

Нямам търпение. 

"Богатство от пясък" - Рута Сепетис (Ревю)

 

 

Заглавие: "Богатство от пясък"

Автор: Рута Сепетис

Издателство: Ciela

Превод: Мария Пеева

 

Брой страници: 336

Година: 2026

 

 

Книгите на Рута Сепетис продължават да минават под радара на читателя по необясними за мен причини. Харесвам творчеството й още от 2017, когато излезе "Сол при солта". Толкова фино и искрено написана книга, която бърка дълбоко в раните, разтваря ги, за да ги почисти и превърже, за да покаже, че под гнойта винаги има здрава тъкан, която може да бъде спасена, стига да има човечност. А истината е, че колкото и ужасен да е този свят, винаги ще се намират хора, които да протягат ръка, дори и в най-страшните моменти.

 

Веднъж прието това послание, аз продължавам да се връщам към нейните истории и преживявам отново и отново част от някое ново късче история. Рута Сепетис изпраща читателя в микровселената на своите герои, сближава ги, а след това ги хвърля в урагана на историческите събития и оцеляването някак се превръща във взаимна цел. 

 

"Богатство от пясък" е малко по-различна от останалите й книги, които съм чела. На пръв поглед липсва онази тежест на големите исторически катаклизми, които съм свикнала да виждам в другите й книги. Но истината е, че под повърхността й се крият сериозни теми и дълбоки рани, които за жалост и до ден днешен не могат да бъдат излекувани. 

 

Пренасяме се в 20-те години на 20в в Детройт, огромните халета на автомобилните компании кипят от живот, а индустриалният елит се дави в разкош, алкохол и съмнителни сделки. 

Бляскави партита, ефирни тоалети, показност, разхищение и прахосничество бележат епохата. Парите са бързи. А фалитите фатални. Всичко има цена и парата е цар. 

 

Рута Сепетис ни отвежда в дома на семейство Ленокс, в който всеки преследва своята собствена цел. Семейство Ленокс са влиятелна автомобилна династия раздирана от вътрешни конфликти. Вижданията на стария и младия Ленокс за бъдещето на автомобилната им компания се разминават твърде много и двамата са си обявили война, която се стараят да не стигне до ушите на пресата, защото това ще хвърли сянка върху името на семейния бизнес и ще покаже слабите им страни на конкуренцията. 

В тази размирна среда се запознаваме с Марджъри - най-малката дъщеря в семейството. Марджъри е дете на изкуството, свободен дух, който постоянно се забърква в неприятности. След поредната съвсем невинна и напълно нелепа ситуация, която завършва в полицията, Марджъри се включва тайно в престижна артистична резиденция, спонсорирана от мистериозния господин Бонафанте.

Участничките в артистичната програма са малко на брой, а правилата много строги. А на Марджъри като цяло не й е силната страна да спазва разни правила и протоколи. И когато бохемските привички на момичетата в резиденцията зачестяват, дълбоко заровени тайни започват да изплуват на повърхността. 

Знам, че съм доста пестелива откъм сюжет, но вярвам, че истинското удоволствие на тази книга се крие в това, сами да стигнете до дълбините на тайните заровени под фалша на бляскавите приеми и скъпите бижута.  

Това, което мога да ви кажа обаче е, че Рута Сепетис открехва вратата към една важна тема, която започна едва последните години да се превръща в тема. Социалните роли и мястото на жената в обществото, в артистичните среди, в дома, в семейството, в бизнес средите. Жената е необходима и неотменима част във всеки един аспект от живота, но предимно като удобна обувка, която трябва да ти върши работа, в противен случай се превръща в неочаквана пречка, която предизвиква мазоли на най-неудобните места. Именно такава е и самата Марджъри - черната овца за всички - за семейството си, за полицията, за съседите, за братята и сестрите си, за приятелите си, за клюкарките, за ръководителя на артистичната програмата, за репортерите, за всеки, който не може да приеме идеята за жена, която взима сама решенията си и не зависи от влиянието, властта, парите или статуса на никой мъж. Разбира се, Марджъри е надраснала много епохата си и като всяка друга осмелила се да диша свободно жена, трябва да се сблъска с последиците от тази свобода. 

 

"Богатство от пясък" крие много интересни теми под шапката си. Докъде се простира артистичната натура на твореца и откъде започва лудостта? Какви са моралните граници в бизнеса? Ами в семейството? Въпроси, които не сме спирали да си задаваме вече повече от век.

 

Колко сме се променили? Според вас колко сме израснали всъщност като общество? 

"Мечът на Кайген" - М. Л. Уанг (Ревю)

 

 

Заглавие: "Мечът на Кайген"

Автор: М. Л. Уанг

Издателство: Artline Studios

Превод: Розалия Игнатова

 

Брой страници: 736

Година: 2025

 

 

Колко болка е способно да преодолее човешкото сърце?

"Мечът на Кайген" е великолепна книга. М.Л. Уанг предлага на читателя история изтъкана в духа на азиатската култура, в която няма нищо по-важно от честта и йерархията. Стъпила върху тези устои измислената Кайгенска империя държи своите поданици в постоянна слепота и неведение за света отвъд нейните предели. И докато света кипи от конфликти и борба за надмощие, в Кайген хората вярват, че именно тяхната империя е най-могъщата сила на този свят. И в известен смисъл това не е далеч от истината, защото старите кланове на Кайген , т.нар. Меч на Кайген са най-силните бойци на империята, а може би дори и на света. Но за жалост те са шепа хора, незначително парченце, голямо колкото оризово зрънце на фона  на мащабите на световната политическа карта.

М.Л Уанг ни въвежда в дома на кланът Мацуда, господарите на Шептящото острие - най-високото проявление на силата в стария род бойци, които умеят да манипулират водата във всичките й състояния.

 

Сред стените на този стар и уважаван род се запознаваме и с Мисаки, главната героиня на тази история. Омъжена за един от наследниците на стария клан, първо опознаваме Мисаки като домакиня и майка на четири момчета. Но под повърхността на тази сдържана жена се крие огън, какъвто не би могъл да бъде потушен от никоя вода. Мисаки крие минало и умения, които биха могли да я направят равнопоставен противник в доджото на съпруга й, но ролята й в семейството я принуждава да погребе това минало дълбоко в себе си завинаги. 

 

 

Но войните, които води Кайгенската империя скоро са на път да разкъсат булото на лъжите, с които са хранили своите граждани векове наред. И промяната настъпва без да се интересува, кой е готов за нея и кой не. 

 

Уанг е разказала историята на тези предадени и оставени на произвола горди хора безупречно. В тази книга няма грешки и слаби места. Светът на Кайген е ярък, пъстър и наситен до болка, точно като корицата си. А езикът, с който си служи Уанг е богат и изключително красив. 

Тази книга те поглъща от първата до последната си страница и просто няма начин да те остави безучастен. Съкрушава те и после те кара отново да се изправиш на крака, защото трябва да продължиш напред. Воините на Кайген не се крият. Нито се предават.

 

 

А най-страшното е, когато те хване за ръка и ти покаже точно колко дълбока е бездната, в която ще те бутне. А ти примамен от тайнствената й сила си неспособен да спреш да четеш и пропадаш, без дори да си помислиш да избягаш. А с падането и болката, идва и силата отново да се изкатериш нагоре без обезопасителни въжета и да поемеш контрол над бушуващите стихии. 

Историята на Мисаки и Кайгенци е точно това - неукротима стихия, която търси своя път към сърцевината на най-съкровеното за всеки човек - любовта. Това е история за нескончаемото желание на хората да защитят любимите си, за онези загуби, които изтръгват почвата под краката ни, за отговорността, която носим и способността ни да видим отвъд повърхността на нещата, да се вгледаме дълбоко в себе си и другите и потърсим там опора и сила.