Кратък телеграфен стил. Отсечена реч. Също толкова опростено повествование. Чета "Factotum" на Буковски и сякаш морзовият код кънти в главата ми, а не думите му.
Не това ме бъгва. Чела съм и други книги в подобен стил. Всъщност харесвам пестеливите думи, когато тежат на мястото си.
Не съм сигурна, дали е е гений, който аз не мога да разбера или е просто луд. Долавям част от идеите заложени в книгата. Част. И някак си оставам с крайно несигурното чувство, че май читателите търсят в творбите му повече отколкото той е заложил. Не съм сигурна. Не съм впечатлена.
Може би очакванията ми бяха прекалено високи, не знам. Не бих казала. Книгата не е брутална. Фактът, че използва груб и нецензориран език и сурови на моменти думи и факти, не го прави брутален. Не беше и нежна, не докосна нито една струна, не засвири мелодия. Нищо. Единствено упорития морзов код, изсичащ словата на писателя в главата ми.
На моменти ми напомня малко на Виан, но само на моменти и само за малко. И после се смъмрям на ум. Безумно е да правя паралел между двамата. Натурализъм. Да, по-скоро така бих окачествила "Factotum", отколкото с онези гръмки и разтърсващо обещаващи фрази, сякаш чакаш ураганът да мине през теб.
Не мина.
Мисля да дам още един шанс на Буковски.
Няма коментари:
Публикуване на коментар