Преди няколко дни в Мюнхен попаднах на една от онези сгушени в булеварда книжарнички, с плътно наредени една до друга книги, струпани на купчини по в краищата на стълбището. На два едтажа, по-скоро на етаж и мазе. Толкова много книги и толкова малко време. Прекарах три часа обхождайки заглавията с пръст и четейки избрани гърбове на книги, за да преценя, дали това е моята книга или не. Три часа, в които потънах в тази сякаш натъпкана до козирката съкровищница, губейки пълна представа за времето. Едва когато излязох осъзнах колко много тежи раницата ми, колко подбити са краката ми от дългото клечане покрай наблъсканите рафтове.
Разбира се, дори и в това малко помещение имаше тук-таме по някое столче, където човек да седне и да разгледа на спокойствие заглавията, които го интересуват, но кой може да си позволи този лукс, когато самолета ти излиза след няколко часа, а ти си прегледал колко..едва стотина заглавия. Чакат те толкова много.
Всъщност всяка книга може да бъде моя, но както всеки друг човек имам периоди и периоди. Сега ми се чете нещо леко, неангажиращо, закачливо и свежо.
Толкова много книги и всичките намалени, дали защото имат лек дефект или просто не са бестселъри, все едно е, защото това са книги, които не мога да намеря на българския пазар, по простата причина, че не са преведени.
Изскочиха няколко обещаващи заглавия. "Обещаващи" ще рече, такива, които спадат в категорията "Това ми се чете сега". Както винаги влезнах просто, за да разгледам и да потърся нещо конкретно - Ремарк. А накрая едвам си завлачих книгите до касата.
Започнах първата мигновено още във влака до летището. На случаен принцип, тя остана в раницата ми, защото вече наистина нямаше място в багажа.
"Und zum Fruestueck Heller Sirup"
25-годишният Ярле е потънал в своето следване, животът и мисълта му кръжат денонощно около Марсел Пруст, чийто есета изучава, които го вдъхновяват да пише свои собствени разработки. Ярле чака своята първа публикация в известно списание и всеки ден проверява пощата си със затаен дъх. И действително един ден пристига плик, но не точно този, който Ярле очаква. Пристига призовка от полицията, които го задължава да даде кръвна проба, за провеждане на тест за доказване на бащинство.
Тестът се оказва положителен и потвърждава думите на младото момиче от другата страна, което твърди, че Ярле е баща на седемгодишното й момиченце.
Седемгодишно дете, за което той досега не е чувал, нито си спомня майка му. Анет. Единственото, което извиква асоциация в главата на Ярле при споменаването на това име е въпросът: "Коя по дяволите е Анет?"
Няколко дни по-късно пристига второ писмо. От майката на неговото дете, която му казва, че дъщеря му отива при него за една седмица, за да се запознаят и опознаят. Писмо с три послеписа:
П.П. номер 1 - както обича да яде малката -Heller Sirup
П.П. номер 2 - какво обича да прави малката - да танцува и да пее
П.П. номер 3 - в четвъртък има рожден ден
Честито, Ярле. Честито, имаш дъщеря. Честито, жената, с която имаше отворена сексуална връзка те заряза (най-красивата жена на света според теб). Честито, оказа се че не си толкова безразличен към това, което има или по-скоро към това, което няма помежду ви.
Това е нещо ужасяващо ново и впечатляващо различно за Ярле. Едно малко крехко русоляво момиченце намъква малката си ръчичка в неговата уверено и още с пристигането си го пита "Ти ли си, татко?"
Ярле не иска дъщеря, не иска отговорности, не иска да пораства и да скача в живота. Иска да продължи спокойно да си следва, да пише статии за списания, да изследва различни есета на различни философи и да мисли. "Мисля, следователно съществувам". Той, разбира се, е много по-навътре с нещата от тази толкова повърхностна фраза. И изведнъж всичко се променя. Малката се намърдва удобно в живота му, с присъщата си неосъзната детска нахалност. И преобръща всичко, докато не идва един ден, в който Ярле научава, че дори въпросното списание, чийто отговор очаква толкова дълго време, е отхвърлило статията му ...и това всъщност няма значение.
Книгата е очарователна. Точно както пише на корицата - забавна и стопляща сърцето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар